Разказва се за  Джерир бин Абдуллах, че е казал: Пратеникът каза: „Този, който не се смилява към хората то и Аллах не ще се смили над него.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеникът на Аллах е казал: „Ако един от вас кланя хората да не удължава намаза, тъй като сред тях има слаби, болни и възрастни. А когато един от вас си кланя намаза сам, нека удължава колкото иска.”
                              

Разказва се за Айша (р.а.), че е казала: „Наистина Пратеникът на Аллах изоставяше някое дело, при положение, че обичаше да го прави, от страх да не почнат да го правят хората и да им се повели за задължително.”
Разказва се за Джундаб ибн Абдуллах (р.а.), че е казал: Пратеникът каза: „Този, който се кланя сутрешния намаз (с джемаат) то той е под закрилата на Аллах. Така че нека Аллах не ви търси сметка за каквото и да било, отнасящо се за този, който е под закрилата Му. Така че наистина този, на когото Аллах потърси сметка относно каквото и да било, свързано с този, който е под закрилата Му, ще го настигне и след това ще го хвърли по лице в огъня на Джехеннем.”  

Разказва се от Ибн Омар (р.а), че Пратеникът на Аллах е казал: „Мюсюлманина е брат на мюсюлманина, не му причинява несправедливост и не го предава (не го предава на врага и нефса му.) Този, който задоволи нуждата на брат си, то и Аллах ще задоволи нуждата му. И този, който отърве един мюсюлманин от грижа, то и Аллах ще го отърве от една от грижите му в Деня на възкресението и който прикрие недостатък или минал грях на един мюсюлманин, Аллах ще го прикрие в Деня на възкресението”.

Разказва се за Ебу Хурейра  (р.а.), че е казал: Пратеникът на Аллах е казал: „Мюсюлманина е брат на мюсюлманина, не му изменя, не го лъже, не оттегля подкрепата си срещу врага му. Всичко на мюсюлманина- честта, имуществото и живота му е харам за друг мюсюлманин. Богобоязънта е ето тук ( посочи сърцето си). На един човек му стига за зло да презира брата си мюсюлманин.”

Разказва се за Енес (р.а), че е казал: Пратеникът на Аллах каза: „Подкрепи брат си и когато е угнетител и когато е угнетен. При което един човек каза: ей, Пратенико на Аллах, ще го подкрепя когато е угнетен, кажи ми когато е угнетител как да го подкрепя? „Ще го възпреш от несправедливостта, тъй като наистина това е подкрепа за него.”
                              

Разказва се от Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеникът на Аллах е казал: „Правата на мюсюлманина към мюсюлманина са пет: приемането на селяма, посещението на болния, съпровождането на дженазето (на починалия), откликването на поканата и когато кихне да му каже „йерхамукеллах”.
                              

В друга версия  при Муслим се казва: правата на мюсюлманина са шест: „Когато го срещнеш да го поздрави, когато ви поканят да се отзовеш, когато поиска от вас съвет, да го посъветва, когато кихне и каже „елхамдулиллах” да му каже „йерхамукеллах”, когато се разболее да го посетиш и когато умре да го съпроводи до гроба”.

Разказва се за Ебу Омар (р.а.), че е казал: „Пратеникът на Аллах ни заповяда неща и ни забрани седем. Заповяда ни да посещаваме болният; да съпровождаме починалия; да казваме на кихналия „йерхамукеллах”; да изпълним клетвата на заклелия се; да подкрепяме онеправданият;  да се отзовем на поканилия ни и да даваме и да вземаме селям. И ни забрани да ни носим златни пръстени, да пием от сребърни съдове, червени копринени подложки под седлата, копринените дрехи с примес от памук, както и носенето на коприна и копринените дрехи.”

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ

Разказва се за ибн Омар (р.а), че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Мюсюлманина е брат на мюсюлманина. Нито го угнетява, нито го предава. Който е в услуга на брат си, то и Аллах ще е в негова услуга. И който спаси един мюсюлманин от грижа (беда) в замяна на това Аллах ще го спаси от една от грижите му в Деня на възкресението. И който прикрие мюсюлманин, Аллах ще го прикрие в Деня на възкресението.”
                                   

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а), че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Мюсюлманина е брат на мюсюлманина. Не му изневерява (не му краде от правото), не го лъже и не го изоставя. Всичко на мюсюлманина е неприкосновено за друг мюсюлманин- честта му, имуществото му и живота му. Богобоязънта е в сърцето. На един човек му стига за зло да презира брата си мюсюлманин.”
                                   
Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Никой раб не прикрива друг на този свят, без Аллах да го прикрие в Деня на възкресението.”
                                 

Разказва се от Ебу Хурейра: чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: „Всички от моята общност са опростени, освен онези, които споменават греховете си открито. От откритото споменаване на греха се счита човек да извърши нещо през деня и да осъмне като Аллах го е прикрил, а той каже „ей, ти, аз вчера направих еди какво си”, като Аллах продължава да го прикрива, а той всяка сутрин открива пердето на Аллах.”
                            

Разказва се от Ебу Хурейра, че е казал: „На Пророкът (с.а.с.) бе доведен мъж, който бил пил и каза „ударете го”, Ебу Хурейра каза кой с ръка, кой с пантофи, кой с дрехата си. И когато си тръгна някои казаха: Аллах да те унижи. Пророкът каза „ не казвайте така, не помагайте да шейтана срещу него”
                                 

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Който премахне грижа от земните грижи на един вярващ Аллах ще премахне грижа от грижите му в Деня на възкресението и който улесни човек, намиращ се в затруднение Аллах ще го улесни и в земния и в отвъдния живот. И който прикрие мюсюлманин Аллах ще го прикрие и в земния и в отвъдния живот. И Аллах е в помощ на раба, докато той е в помощ на брат си. И който тръгне на път търсейки знание, с него Аллах ще му улесни път към Рая. И съберат ли се хора в дом на Аллах Теаля, четейки от Неговата книга и изучавайки я по между си, над тях се спуска спокойствието и ги покрива милостта и, и ги обкръжават мелеците, и Аллах ги споменава сред тези, които са при него. И на който се забавят делата не ще го изтегли напред произхода му.”
                                      

Разказва се от Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Има много рошави, прашни и отблъсквани от вратите хора, който ако се закълнат в Аллах, Той ще изпълни клетвата им.”
                                       
Разказва се от Усама (р.а.), че Пратеникът на Аллах е казал: „Застанах пред вратата на Дженнета и какво да видя, повечето от тях са бедняци. А Жителите на огъня бяха вкарани там и какво да видя по-голямата част са жени.”
                                          

От Саад ебу Уаккас (р.а.) се предава: „Бяхме шестима с Пророка и мушриците казаха „прогони тези да не се опълчва срещу нас”. Бяхме аз, ибн Мес`уд, мъж от Хузейфа, Билял и двама мъже, които няма да спомена, при което през акъла на Пратеника минаха неща, които Аллах бе пожелал и нефса му прошепна, при което Аллах низпосла „Не прогонвай онези, които зоват своя Господар сутрин и вечер, искайки задоволството му”. \6;51\
                                      

Разказва се за Сахл ибн Саад (р.а), че Пратеникът, е казал: „Аз и попечителя на сирака ще сме ето така” (и показа показалеца и средния пръст, оставяйки малко разстояние между тях.)
                                   

От Ебу Хурейра, че Пратеникът каза: „Нуждаещият се е не този, който го връщат една или две фурми, нуждаещ е само онзи, който не протяга ръка (въпреки че се нуждае).”
                                  

Разказва се от Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеникът е казал: „Грижещият се за вдовициа и бедните е като сражаващ се за Аллах” и смятам че каза „и като този, който цяла нощ кланя намаз без да се мори, и като говеещият постоянно”.
                                  

Разказва се от Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Най- лошата храна е тази на сватбено угощение, от което се възпират тези, които идват (поради нужда) и бъдат канени тези, които нямат нужда от нея. А този който не откликне на поканата не се е подчинил на Аллах и Неговия Пратеник.”       

А в Бухари и Муслим се споменава: „Колко лоша е храната на сватбено угощение, на което са поканени богатите и забравени бедните.”

Разказва се за Енес (р.а.), че Пратеникът е казал: „Този който отгледа две момичета докато достигат зрялост ще дойде в Деня на възмездието заедно с мен ето така” (като прилепи пръстите си).
                                   
Разказва се за Айша (р.а) че казва: „При мен дойде жена с двете си дъщери, просейки, като не намери при мен друго освен една фурма. Дадох и я. Тя я раздели между дъщерите си, като тя не яде от нея. След това стана и си излезна. По-късно Пророкът (с.а.с.) влезе при нас и го известих за случилото се, при което каза: „ Този който бъде изпитан с момичета и се отнася добре към тях, те за него ще бъдат перде от огъня.”
                               

Разказва се за Ебу Шурейх (р.а.), че е казал: Пророкът каза: „О, Аллах аз предупреждавам за греха относно двете слаби групи- сираците и жените.”
                                  

Разказва се за Мусаб ибн Саад (р.а.), че е казал: Саад беше сметнал, че има предимство пред останалите, при което Пророкът (с.а.с.) каза: „Нима ви се дава подкрепа, ръзк и препитание, освен заради слабите от вас.”
                                   

ПРЕПОРЪКА ЗА ДОБРОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖЕНИТЕ

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът каза: „Приемете препоръката ми за добро отношение към жените, тъй като жената е създадена от ребро (крива, емоционална). Като най-кривата част е горната. Ако тръгнеш да го изправяш ще го счупиш, ако го оставиш ще продължи да си е криво.”
А в друга версия се казва: „Жената е като ребро, ако се опиташ да го изправиш ще го счупиш, а ако се възползваш от нея, ще се възползваш с кривотата и.”
От Муслим: „Наистина жената е създадена от ребро и не ще тръгне напълно по пътя, по който ти искаш. Така че ако се възползваш от нея, трябва да е с кривотата и, а ако ще я изправяш ще се пречупи.”


Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът каза: „Вярващ да не мрази вярваща, тъй като ако не харесва в нея определен нрав ще остане доволен от друг.”
                                        
Разказва се за Амр ибн Ехуас, че е чул Пророка (с.а.с.) при Прощалния хадж да казва: след като е казал „елхамдулиллях” и е направил наставление: „Внимавайте, приемете препоръката ми за добро отношение към жените, тъй като те при вас са единствено като пленнички. Не притежавате от тях друго освен това, освен ако извършат явен грях. Ако направят подобно нещо ги изоставете в леглата и ги ударете безболезнено и ако ви се подчинят ги оставете намира. Наистина вие имате права над жените си, и жените ви имат права над вас. Ваше право е да не вкарват тези, които не желаете в покоите ви и да не разрешават влизането на тези, които не желаете. Тяхното право над вас е да се държите добре с тях относно облеклото и храната им.”

Разказва се за Муауие (р.а.) казах: ей, Пратенико на Аллах какво е правото на нашите съпруги над нас? Каза: „Когато се храни да я храниш и когато се обличаш да я обличаш. И не удряй лицето. Не я проклинай, и не я изоставяй освен вкъщи” (т.е.имаш право да я изоставиш освен в леглото навън нямаш това право)

Разказва се за Ебу Хуреира че е казал Пратеникът каза: „Най- съвършен от вярващите във вярата си е най-добрия от тях в обноските. И най-добрите от вас са най-добрите към жените си”

ПРАВАТА НА МЪЖА НАД ЖЕНАТА

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а), че е казал: Пратеникът каза: „Ако един човек повика жена си в леглото и тя не дойде и той пренощува разгневен, мелеците ще я проклинат докато осъмне”.
Друга версия:
„Кълна се в Този, в чиито ръка е душата ми, няма човек, който да повика жена си в леглото, а тя да откаже без този, който е над всичко да и се разгневи докато мъжът не изпита задоволство от нея” (докато мъжът и не я приеме).

От Ебу Хурейра (р.а.) е предадено, че е казал: Пратеникът каза: „Не е разрешено на една жена да говее в присъствието на мъжа си, освен с негово разрешение, нито пък може да позволи на някого да влезе в къщата си без негово разрешение.”

От Ибн Омар (р.а.) е предадено, че Пратеникът(с.а.с) е казал: „Всеки от вас е пастир и всеки е отговорен за стадото си, управникът също е пастир и мъжът е пастир за семейството си. Жената е пастирка относно дома на съпруга си и децата му. Така че всеки е пастир и всеки е отговорен за стадото си.”

Разказва се от Ебу Али (р.а.) е предадено, че Пратеникът е казал: „Ако един мъж повика жена си, когато има нужда от нея, да му се отзове ако ще да е на фурната.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: „Ако щях да заповядам на нкой да се поклони на друг , да бях заповядал на жената да се поклони на мажа”

Разказва се за Умму Селеме (р.а), че е казала: „Жена която умре при положение, че мъжът й е доволен от нея , ще влезе в дженнета.”

Разказва се за Муаз ибн Джебел, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Няма случай при който една жена да причинява болка на съпруга си в земния живот без съпругата му от хуриите да каже: „Не му причинявай болка Аллах да те убие.Наистина той е единствено гост при теб , който всеки момент ще се раздели от теб и ще дойде при нас.”

Разказва се за Осама ибн Зеид (р.а), че Пратеникът (с.а.с.)е казал: „Не оставих след себе си изпитание по-вредно за мъжете отжените.”

ИЗДРЪЖКАТА НА СЕМЕЙСТВОТО
 
Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: „Динар който си похарчил за освобождаване на роб, за садака на бедняк и динар който си похарчил за семейството си наи-голямо възнаграждение има последното.”

Разказва се за Умму Селеме че е казала: „Ей Пратенико на Аллах има ли за мен възнаграждения за децата на Абу Селеме ,ако изразходвам средства за тях, като не ги оставям да се разпръскват наляво и на дясно в търсене на препитание, та те наистина са ми като родни синове.” Каза : „Да, пише ти се възнаграждение, за това което си похарчила за тях.”

Разказва се за Ебу Месуд ел-Бедри (р.а.), че Пратеникът (с.а.с) е казал: „Ако един човек изразходи за семейството си нещо, очаквайки възнаграждение от Аллах,това му се счита за благодеяние (садака)”

Разказва се за Абдуллах ибн Амр (р.а.), че е казал: Пратеникът (с.а.с.) каза: „На човек му стига за грях да остави гладни (да погуби от глад) онези за чиято прехрана отговаря.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеникът е казал: „Няма ден, в който хората да осъмват без два мелека да се спуснат и да каже единият: „ей, Аллах дай на този който изразходва на мястото на това, което е дал”, а другия казва: „ей, Аллах дай на скъперника загуба.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че Пророкът (с.а.с) е казал: „Даващата ръка е по-добра от взимащата. И започвай от тези, за чиято прехрана отговаряш. Най- добрата садака е тази, която се дава при задоволеност (на собствените и семейните нужди). Този който се въздържа от просене Аллах ще го опази да проси, а този който се задоволява, с това, което Аллах му е дал, Аллах ще го задоволи.”

ИЗРАЗХОДВАНЕ ОТ ПРЕДПОЧИТАНОТО И КАЧЕСТВЕНОТО

Разказва се за Енес (р.а), че е казал: Ебу Талха притежаваше финикови палми повече от всички местни мюсюлмани в Медина, като най-любимото имущество му бе градината Бейруха, намираща се срещу Джамията. Пратеникът на Аллах влизаше в нея и пиеше от един сладък извор. И когато слезе айета, в който се казва: „И неще спечелите степента на послушание, докато не изразходвате от това, което обичате.” Ебу Талха дойде при Пратеникът (с.а.с.) и каза: „Ей, Пратенико на Аллах, Аллах низпосла „и неще спечелите степента на послушание, докато не изразходвате от това, което обичате.” Като най-любимото ми имущество е Бейруха и наистина е милостиня на Всевишния Аллах и надявайки се с нея да ми бъде запазена при Аллах. Така че използвай я, Пратенико на Аллах, където Аллах ти покаже. „Ах, това е печеливша стока (имущество). Чух какво каза и смятам за подходящо да я използваш за близките.”

ОТГОВОРНОСТТА НА МЪЖА ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЖЕНА СИ И ДЕЦАТА СИ

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че е казал: „Хасан ибн Али взе един плод от плодовете за милостиня и го сложи в устата си, при което Пратеникът каза: „Недей, недей!” Разбираше че човек е задължен да напътва членовете на семейството и да ги възпира от забранените неща, разкривайки им мъдростта в забраната.” „Хвърли го, нима не знаеш, че не ядем от милостините.”   

Разказва се за Ебу Хафс, Омар ибн Ебу Салеме, доведеният син на Пратеника на Аллах че е казал: „Бях дете под опеката на Расулюллах (с.а.с.) и ръката ми са разхождаше в тепсиата, при което Пратеникът каза: „Ей, момко, кажи „бисмиллях”, яж с дясната си ръка и яж от това пред теб.” Оттогава на престанах да се храня по този начин.”

Разказва се за Амр ибн Шу`иб от баща му, а той от дядо му (р.а.), че е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Заповядайте на децата си да започнат да се кланят намаз когато навършат седем години, а когато са вече на десет години ги удряйте (възпитателно) ако не се кланят, и ги разделете в постелите”.

СЪСЕДСКОТО ПРАВО И ПРЕПОРЪКИТЕ ОТНОСНО СЪСЕДА

Разказва се ибн Омар и Айша (р.а.) че са казали: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Джебраил не престана да ми препоръчва съседа до такава степен, че помислих да не би да го стори наследник.”

Разказва се за Ебу Зерр (р.а.), че е казал: Пратеникът (с.а.с.) каза: „Ей, Ебу Зерр когато готвиш супа сложи в нея повече вода и не забравяй съседите”. А в друга версия на Муслим се казва за Ебу Зерр, че е казал: „Близкият ми приятел (с.а.с) ми препоръча „Ако готвиш супа, то слагай повече вода след това потърси някое семейство от съседите си.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът (с.а.с.) каза: „Ей, жени мюсюлманки нито една да не презира съседката си дори да става въпрос за джолан от овца.”

Разказва се от Ебу Хурейра (р.а.) че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Нека никой не възпира съседа си да закове дъска на стената му.” След това Ебу Хурейра е казал: „Какво ми става, че ви виждам да извръщате лице от тази сунна (традиция на Пророкът), кълна се в Аллах ще я разпространявам сред вас.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Който вярва в Аллах и Сетния ден не вреди на съседа си, който вярва в Аллах и в Сетния ден да каже добро или да замълчи.”

Разказва се за Айша (р.а.), че е казала: „Казах: Ей, Пратенико на Аллах имам два съседа на кого от двама да направя някакъв подарък?” Отговори: „На този, чиито дом е по-близо до вашия.”

Разказва се за Абдуллах ибн Омар, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Най-възнаграденият и най-високопоставеният при Аллах от хората, които са дружали един с друг е този, който най-добре се отнасял към другаря си. И най-добрите съседи пред Аллах са най-добрите спрямо съседите си”.

ПОСЛУШАНИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ И ПОДДЪРЖАНЕТО НА РОДНИНСКИТЕ ВРЪЗКИ

Разказва се за Абдуллах ибн Месуд, че е попитал Пратеника (с.а.с.): „Кое е  най-любимото дело на Аллах?” Отговорил: „Намазът на време”. Казал: „След това кое?” Казал: „Послушанието на родителите”. Попитал: „След това кое?” Казал: „Борбата в името на Аллах (джихад)”.

Разказва се за Ебу Хурейра че Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Нито едно дете не може да се отплати на родителя си освен ако го намери заробен при което го купи и го освободи“

Разказва се от Ебу Хурейра, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Този който вярва в Аллах и Сетния ден да почита госта си, този който вярва в Аллах и в Сетния ден да поддържа роднински връзки, и този който вярва в Аллах и Сетния ден да казва добро или да мълчи.”

Разказва се от Ебу Хурейра, че е казал: „Един човек дойде при Пратеника и го попита: Ей, Пратенико на Аллах, кой от хората има най- голямото право да се даржа добре с него. Отговори: „Майка ти.” Попита: а след това? Отговори: „Майка ти”. Попита: „А след това кой?” Отговори: „Майка ти.” Попита: „А след това кой?” Каза: „Баща ти.”
В друга версия се казва: „Ей, Пратенико на Аллах, кой има най-голямо право да се даржа добре с него?” Каза: „Баща ти и след това близките роднини.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът (с.а.с.) казал: „Да се натрие носа на, този който завари родителите си докато са възрастни единият или двамата и не влезе в Дженнета.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а), че един човек казал: „Я Расулеллах имам роднини, който посещавам, а те ме отблъскват,. Аз се отнасям добре с тях, а те с мен –не! И не им се гневя, а те проявяват вражда спрямо мен”. Казал: „Ако се държиш така, както казваш, то сякаш ги храниш с нажежена пепел, няма да престане да се намира с теб пазител от Аллах срещу тях докато се отнасяш така”.

Раказва се за Енес, че Пратеникът(с.а.с), е казал: „Този който иска да му се даде изобилно препитание и да му баде удължен живота, то нека поддържа роднинските отношения”.

Разказва се за Абдуллах бин Амр бин Аас (р.а), е казал: „Един човек се запъти кам Пророкът и каза: Давам ти обет, че ще се преселя, ще се бия в името на Аллах желаейки, възнаграждение от Всевишния Аллах. При което Пратеникът каза: има някой от родителите ти, който да е жив?отговори:- Да и двамата! И каза и искаш възнаграждение от Аллах? Каза  – Да. Отговори: Върни се при родителите си и се дръж добре с тях.”
                                                                                 

В друга версия се казва: „Един човек поиска от Пратеника разрешение за да отиде на джихад. Попита: „Двамата ти родители живи ли са?” Отговори: „Да!” Каза: "Тогава твоя живот е да се грижиш за тях.”

Разказва се за Абдуллах ибн Амр че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Поддържащият роднинските отношения не е този, който го прави като отплата за тяхното отношение, а истински поддържа роднинските отношения е този, който го прави когато роднините скъсат отношенията с него не ги изоставя.”

Разказва се за Айше (р.а), че е казала: „Роднинството е закачено за Трона и казва този който ме поддържа Аллах да го поддържа, а този който ме изостави то и Аллах да го изостави”
 
Разказва се за Есма бинти Еби Бекр (р.а), че е казала: „Навести ме майка ми по времето на Пратеника като тя беше езичница при което се допитах до Пратеника на Аллах и му казах:” Навести ме майка ми като иска да се види с мен и да ме попита неща можели да се видя с нея? Каза:- „Да, виж се с майка ти!”

Разказва се за Ебу Суфян (р.а), в дългия му разказ относно случката с Хераклий, че Хераклий го попита:” Какво ви повелява той?-каза: Казва ни, служете единствено на Аллах и не съдружавайте с Него и оставете това, което правеха дедите ви, и поддържане на роднинството.”

Разказва се от Ебу Аюб (р.а), че един човек се казал: „Ей Пратенико на Аллах, известими дело което ще ме вкара в Дженнета и ще ме отдалечи от Огъня ?-Пратеникът (с.а.с.) казал: „Да служиш на Аллах без да съюзаваш с Него каквото и да било, да кланяш намаза изрядно, да даваш зекят и да поддържаш роднинските връзки.”

Разкава се за Селман ибн Фарис (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Когато един от вас разговява, то да разговява с фурми, тъй като в това има благодат.А ако не намери фурми то с вода, тъй като тя е пречистваща и каза: Милостинята към бедняка се възнаграждава единично, а към роднина двойно тъй като е и милостиня и поддържа роднински връзки.”

Разказва се за Ибн Омар (р.а), че е казал: Имах една жена, която обичах, а Омар я мразеше и ми каза: „Разведи се с нея”, при което аз отказах. Тогава Омар отиде при Пророка и му спомена случилото се, тогава Пророкът ми каза „Освободи я!”.”

Разказва се за Ебу Дерда, че един човек дошъл при него и му казал: „Имам една жена, за която майка ми ми заповядва да се разделя с нея. При което Ебу Дерда казал: „Чух Пратеника да казва: „Родителят е най-добрата от вратите към Дженнета. Така че ако щеш я остави или я запази.”


ЗАБРАНАТА НА НЕПОСЛУШАНИЕТО КЪМ РОДИТЕЛИТЕ И СКЪСВАНЕ НА РОДНИНСКИТЕ ВРЪЗКИ

Разказва се за Ебу Бекр (р.а.), че е казал: Пратеникът каза: „Да ви известя ли най-големите от големите грехове?” Повтори го трикратно. А ние отгоряхме: „Разбира се, о, Пратенико на Аллах”. Каза: „Съдружаването на Аллах с друго нещо, непослушанието на родителите”. Беше се облегнал и след това каза: „Умишлената лъжа по адрес на друг и умишленото лъжесвидетелство” и не престана да повтаря докато си казахме: „Дано замълчи!”
Разказва се за Абдуллах ибн Амр ибн Ас, че Пророкът е казал: Големите грехове са съдружаването с Аллах, непослушанието на родителите, убийството на невинна душа и лъжливата клетва.”

Пак от Абдуллах се разказва, че Пратеникът (с.а.с) е казал: „От големите грехове е човек да ругае собствените си родители.” Попитаха: Пратенико на Аллах нима човек може да наругае родителите си? Отговори „да. Когато човек напсува бащата на някого, то и другия псува и неговия баща и когато напсува майка му, то и другия напсува и неговата майка.”  

Разказва се за Ебу Мухаммед Джубейр ибн Мутейм, че Пратеникът (с.а.с) е казал: „Не ще влезе в Дженнета човек, който къса роднинските връзки.”

Разказва се за Ебу Иса ел-Мугира, че е казал: „Наистина Аллах ви е забранил непослушанието към родителите, недаването на това, което трябва (зекята) и заравянето на момичетата и мрази за вас клюкарството. Многото разпитване и разточителството.”

Разказва се за Ебу Усеид (р.а), че е казал: „Докато седяхме при Пратеника (с.а.с.) при него дойде човек от Бени Селеме и го попита: „Ей, Пратенико на Аллах, остана ли някакво послушание относно родителите ми, което до изпълня след смъртта им?” Отговори: „Да! Да се помолиш за тях, да искаш прошка за тях, да изпълниш завещанието им, да поддържаш роднински отношения, които са свързани пряко с тях и да посетиш приятелите им.”

Разказва се за Айше (р.а), че е казала: „Не съм изпитвала ревност към никоя от жените на Пратеника, освен към Хатиджа, при положение че изобщо не съм я виждала, но той много често я споменаваше. Имаше случай да заколи овца след това я нарязваше на части и след това я изпращаше на приятелките и. И се случваше да му кажа: сякаш на този свят няма друга жена освен Хатиджа? А той отговаряше: „Тя беше еди каква си и еди каква си и от нея имах деца.”

УВАЖЕНИЕТО КЪМ УЧЕНИТЕ, ВЪЗРАСТНИТЕ, ПРАВЕДНИТЕ И ПОЧИТАНЕТО ИМ, ПОСТАВЯНЕТО ИМ НА ВИСОКО МЯСТО И СЪОБРАЗЯВАНЕТО С РАНГА ИМ

Разказва се за Ебу Мес`уд (р.а.), че е казал: „Пратеникът на Аллах каза: „Кланя хората в намаза този, който най-добре чете Книгата на Аллах, а ако са равни в четенето да кланя този, който най-добре познава сунната. А ако са равни и в сунната то нека този, който най-рано се е преселил, а ако са се преселили по едно и също време то по-възрастният. И човек да не става имам, там където друг и имам (без негово разрешение) и да не сяда в дома му на почетното му място.”

Разказва се за Ибн Омар (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Видях се насън да използвам мисвак, при което дойдоха двама мъже и единият беше по-възрастен и аз дадох мисвака на по-малкия и тогава ми се каза: „дай го на по-възрастния”, при което го протегнах на него.”

Разказва се за Ебу Муса (р.а.), че е казал: Пратеникът (с.а.с.) каза: „За възвеличаване на Всевишния се счита човек да почита възрастните мюсюлмани и четеца на Корана, който не прекалява в прилагането му нито пък го изоставя, и също почитта към справедливият управник.”

Разказва се за Амр ибн Шуайб, че баща му е разказал, че дядо му е казал: „Пратеникът каза: „Този който не се смили над малките и не отдава почит на възрастните не е от нас.”

Разказва се за Меймун ибн Шебиб (р.а.), че покрай Айша минал просяк и му дала един залък. И минал покрай нея добре облечен и нагизден човек. При което го сложил да седне и се нахранил. След това била смъмрена от някои хора, тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: „Поставяйте хората според положението им.” (Т.е. съобразявайте се с тях).

Разказва се за Енес (р.а.), че е казал: „Пратеникът е казал: „Няма случай младеж да почете старец, без Аллах да му подчини някой, който да го почита, когато стане на същата възраст.”

ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПРАВЕДНИТЕ, СЪБЕСЕДВАНЕТО С ТЯХ, СЪПРОВОЖДАНЕТО И ОБИЧТА КЪМ ТЯХ

Разказва се за за Ебу Хурейра (р.а) че Пророкът (с.а.с.) е разказал, че един човек посетил свой брат по вяра от друго село, като Аллах поставил на пътя му един ангел. Когато човека пристигнал до него ангела го попитал: „Накъде отиваш?” Отговорил: „При един брат от твоето село!” Попитатал: „Имаш ли изгода от него, поради която отиваш?” Отговорил: „Не освен че го обикнах заради Аллах.”. (При което ангелът казал): „Наистина аз съм пратеник на Аллах при теб да ти известя, че Аллах те обикна, както ти обикна този човек заради Аллах.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а), че е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Този който посети болен или навести свой брат заради Аллах, то ще се обади един мелек казвайки: Да се пречистиш от греховете! Печелившо да е твоето вървене и да спечелиш място в Рая.”

Разказва се за Ебу Муса ел-Ешари (р.а), че Пратеникът (с.а.с.) казал: „Положението на праведния събеседник и на лошия събеседник е като това на носещ мускус и като надуващ ковашко духало. Носача на мускус или ще ти даде, или ще си купиш от него, или ще почувстваш хубаво ухание, а надувача на ковашкото духало или ще изгори дрехитети, или ще почувстваш от него смрад”.

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а), че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „За една жена се жени човек за 4 неща: заради имуществото й, заради родословието й, за красотата й, и религиозността й. Вземи тази с религията, за да си стьпиш на краката.”

Разказва се за Ебу Саид ел-Худри (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Не дружи освен с вярващ и да не сяда на масата ти освен богобоязлив.”

Разказва се За Ебу Хурейра, че Пратеникът  (с.а.с.) е казал: „Човек е с вярата на най-близкия си роднина, така че всеки от вас да внимава с кого е близък приятел с кого дружи.”

Разказва се за Ебу Саид ел Худри (р.а.), че Пратеника на Аллах е казал: „Човек е с този, който обича.” А в друга версия е казал: „На Пророка му бе казано един човек обича група хора, но не е успял да ги застигне, какво ще стане?” Отговорил: „Човек е с тези, които обича”.

Разказва се За Ебу Хурейра, че Пророка е казал: „Хората приличат на руди като златото и среброто, най-добрите в периода на езичеството са най-добрите в Исляма, ако имат знания. А душите са като събрани на едно място войници. Тези които си съвпадат се сплотяват, а тези които се отблъскват изпадат в разногласие.

Рзказва се за Усаир ибн Амир че е казал: „Когато при Омар ибн Хаттаб идваха подкрепления от Йемен ги питаше „Уейсл ибн Амир сред вас ли е?” Докато накрая се натъкна на него и му каза: „Ти ли си Уейсл ибн Амир? Отговори „Да” попита „От рода Мурад и след това от Карани?” Отговори „Да”. Каза: „Имаше проказа и оздравя от нея, освен място колкото дирхем?” Отговори: „Да”. Попита „Имаш ли майка?” Отговори: „Да”. Каза: „Чух Пратеника (с.а.с.) да казва: „При вас с подкрепленията на жителита на Йемен ще дойде Уейсл ибн Амир, от рода Мурат и Карани, който е имал проказа, след което се е излекувал и е останало място колкото дирхем, има майка, към която е изключително послушен. Закълне ли се в Аллах, Аллах ще изпълни клетвата му. Така че ако успееш да иска прошка за теб го помоли за това”. Така че искай за мен прошка от Аллах! При което поискал прошка. Попитал го „Накъде си тръгнал?” Отвърнал: „Към Куфа”. Казал: „Искаш ли да ти напиша писмо до управника? Отговорил: „За мен е по-любимо да бъда сред бедняците”.
На следващата година един от благородниците на Йемен отиде на Хадж и срещна Омар го попита за Уейсл, а той отговори: „Оставих го в къща с оскъдно обзавеждане с малко вещи.” Омар казал: Чух Пратеника (с.а.с.) да казва: „При вас с подкрепленията на жителита на Йемен ще дойде Уейсл ибн Амир, от рода Мурат  и Карани, който е имал проказа, след което се е излекувал и е останало място колкото дирхем, има майка към която е изключително послушен. Закълне ли се в Аллах, Аллах ще изпълни клетвата му. Така че ако успееш да го видиш поискай прошка”. Тогава отишъл при Уейсл и му казал: „Поискай прошка за мен!” Казал: „Ти току що си дошъл от праведно пътуване, така че ти поискай прошка за мен”. Попитал го: „Видя ли Омар?” Казал: „Да!” Казал: „Тогава се помоли Аллах да му опрости и се помоли и мен да ме опрости.” И тогава хората разбрали, а той тръгнал накъдето му видят очите.”

Разказва се за Омар ибн Хаттаб, че е казал: „Поисках разрешение от Пратеника (с.а.с.) за Умра, при което ми разреши и каза: „Не ни забравяй в дуата си, ей братко” и ми каза дума, която би ме зарадвала да имам всичко в земния живот а именно братко. В друга версия се казва: „Включи и нас в дуата си братко.”


ЗНАЧИМОСТТА НА ОБИЧТА ЗАРАДИ АЛЛАХ

Разказва се за Енес, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Има три черти, които ако се намират в един човек, то той е вкусил сладостта на вярата:
-Аллах и неговия Пратеник да са му по- мили от всичко останало;
-да обича някого само заради Аллах;
-да се страхува да не се върне в безверието след като Аллах го е спасил от него, така както се страхува да не го хвърлят в огъня”.

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Седем групи хора Аллах ще вземе под сянката си в Деня в който няма да има друга сянка освен неговата: Справедлив управник; младеж израснал в послушание на Аллах; човек със сърце привързано към джамията; двама души, които са се обикнали заради Аллах, събират се и се разделят заради Него; мъж съблазнен от жена с обществено положение и красота, на която е отговорил: „Страхувам се от Аллах”; човек, който дава скришом до такава степен, че лявата му ръка да не знае, какво е дала дясната; човек, който си спомня за Аллах, докато е сам и очите му се пълнят със сълзи.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът (с.а.с.) каза: „Наистина Всевишният Аллах ще каже в Съдния ден: „Къде са тези, които се обичат заради мен? Днес в Деня когато няма друга сянка освен моята ги взимам при себе си.”

Разказва се за Ебу Хурейра,че е казал: „Пратеникът (с.а.с.) каза: „Кълна се в Този, в чиито ръце е душата ми, не ще влезете в Рая, докато не повярвате и не ще повярвате, докато не се обикнете. Искате ли да ви насоча към нещо,което ако сторите ще се обикнете- разпространявайте между вас селяма”.

Разказва се за Бера ибн Азиб, че Пророкът (с.а.с.) е казал по адрес на енсар: „Не ги обича освен вярващ  и не ги мрази освен мунафик. Който ги обикне и Аллах ще го обикне и който ги намрази, и Аллах ще го намрази”.

Разказва се за Ебу Керим ел-Микаде, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Ако един човек обикне свой брат, нека му извести че го обича”. (Това засилва връзката между тях).

Разказва се за Муаз (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) го хванал за ръката и му казал: „Ей, Муаз, кълна се в Аллах, наистина те обичам и не забравяй след всеки намаз да казваш: Помогни ми да те споменавам (да не те забравям), да ти благодаря и да ти служа добре”.

Разказва се за Енес (р.а.), че един човек бил при Пророка (с.а.с), при което покрай него минал друг и казал: „Ей, Пратенико на Аллах, аз наистина обичам този човек!” Пратеникът казал: „Извести ли го?” Казал „Не”. Казал: „Извести го тогава”, при което го настигнал и му казал: „Аз наистина те обичам заради Аллах!” А той казал: „Да те обикне Аллах, заради когото си ме обикнал.”

ПРИЗНАЦИТЕ НА ОБИЧТА НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ КЪМ РАБА

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че е казал: Пратеникът (с.а.с.) каза: „Наистина Всевишния Аллах каза: Този който прояви вражда срещу мой приближен, то на него съм обявил война, моят раб не се приближава към Мен с нещо, което да му е по-любимо, което съм му сторил задължително. Като моят раб не престава да се доближава с нафилета докато не го обикна, а обикна ли го ставам слуха, с който чува и очите, с които вижда, ръката, с която удря, крака, с който върви и поиска ли от мен нещо ще му го дам и потърси ли от Мен закрила, ще го закрилям.”
                                    Бухари

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът(с.а.с.) е казал: „Когато Всевишния обикне един раб се обръща към Джебраил казвайки: „наистина Всевишния Аллах обича еди кого си, затова го обикни и ти! При което Джебраил го обиква и се обръща към жителите на небето и казва: „Аллах обича еди кого си, затова и вие го обикнете!” При което вижда прием и на земята.”

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО ДА НЕ СЕ ПРИЧИНЯВА БОЛКА И ВРЕДА НА ПРАВЕДНИТЕ, БОЛНИТЕ И СЛАБИТЕ

В тази глава влиза и хадиса за враждебното отношение към приближените до Аллах, също и хадиса, в който се казваше: „този който кланя сутрешния намаз с джемаат е под закрилата на Аллах, така че Аллах да не ви търси сметка за каквото и да било от това, под закрилата Му, така че този на когото потърси сметка относно това, което е под закрилата Му, ще го застигне и ще го хвърли по лице в Огъня на Джехеннем.

ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ СПОРЕД ЯВНИТЕ  ДЕЯНИЯ НА ХОРАТА

Разказва се за Тарик ибн Ешйем (р.а.), че е казал: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Този който каже „Ля иляхе илляллах” и отрече обожаваното извън Аллах, то имуществото и живота му са недосегаеми (за мюсюлманина). Като сметка за скритото ще му търси Аллах.”
 
Разказва се за Ел Микдат ибн Есуед (р.а.), че е казал: Казах на Пратеника  (с.а.с.) „Кажи ми ако срещна неверник и започнем сражение, при което ме удари с меча си и ми отсече ръката и се скрие от мен зад някое дърво и ми каже: „Станах мюсюлманин” мога ли да го убия след като е казал тези думи?” Отговорил: „Не го убивай”. Казах: „Ей, Пратенико, та той ми отряза едната ръка!” Каза: „Не го убивай, защото, ако го убиеш той ще е в твоето положение преди да го убиеш, а ти ще си в неговото положение, преди да каже тези думи.”

Разказва се за Абдуллах ибн Удба, че е казал: Чух Омар ибн Хаттаб (р.а.) да казва: „Наистина по времето на Пратеника на Аллах (с.а.с.) някои хора бяха разобличавани с низпославането на Корана. В момента низпосланието вече е прекъснало и ние ви търсим сметка според явните ви дела. Така че този, който се прояви добре според явните дела, него го приемаме за доверен и го приближаваме до себе си и не ни засяга каквото и да било от това, което таи в сърцето си, като Аллах ще е Онзи, Който ще му търси сметка. А този, който се прояви зле пред нас, ние му нямаме доверие и не му вярваме даже и да каже, че сърцето му е чисто.”

СТРАХЪТ

Разказва се за Ибн Мес`уд (р.а.), че е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.), който казва истината и на когото е казана истината ни разказа следното: „Сътворението на един от вас се събира в утробата на майка му 40 дни във формата на зигота и по същия начин бива съсирек, по същия начин бива зародиш (във формата на сдъвкано месо) и се изпраща мелек да му вдъхне дух и му се заповядват четири неща, да му се запише ръзка (препитанието), продължителността на живота му, делата и нещастен или щастлив. Така че кълна се в Този, който няма друг освен Него, наистина някои от вас вършат дела присъщи за жителите на Дженнета докато не остане между него и Дженнета един лакът разстояние. При което предписаното го изпреварва и извършва дело, присъщо за жителите на Ада и влиза в него. И наистина един от вас върши дела присъщи на жителите на Джехеннем, докато не остане лакът разстояние, при което го изпреварва предписаното и извършва дело присъщо за жителите на Дженнета и влиза в него.”

Разказва се за Нуаман ибн Бешир (р.а.): „Чух Пратеникът да казва: „В Деня на възкресението на най-леко мъчение от обитателите на Ада ще бъде подложен човек, под чиито пети ще бъдат сложени два въглена, от което ще му ври мозъка и ще мисли че няма друг подложен на по-силно мъчение, всъщност неговото ще е най-лекото.”

Разказва се за Семур ибн Джунда (р.а.), че Пророкът е казал: „От обитателите на Огъня ще има такива, на които огъня ще стига до глезените и други на които ще стига до коленете, трети на които ще стига до пояса и други, на които ще стига да шията.”

Разказва се за Ади ибн Хатим (р.а.), че е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Няма никой от вас с който неговия Господар да разговаря без по между им да има преводач. Тогава човек поглежда на дясно и не ще съзре освен това, което е вършил. Също ще погледне и отпред и ще види Огъня. Така че пазете се от него дори и с половин фурма.”

Разказва се за Ебу Берза (р.а.), чието име е Назла ибн Убейде ел Еслеми, че е казал: Пратеникът каза: „Никой не ще се отдели от мястото си в Деня на възкресението, докато не бъде попитан за живота си, за какво го е похарчил и за делата си  заради кого ги е вършил и за знанието си, и за имуществото му от къде го спечелил, и за какво го е изразходвал, и за тялото му за какво го е похабил.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че е казал: Пратеникът (с.а.с.) прочете: „В този ден тя ще разкаже вестите си”. Каза: „Знаете ли кои са вестите и?” Казаха: „Аллах и Неговия пратеник знаят най-добре. Каза: „Вестите са да свидетелства относно всеки мъж и жена какво са вършили на нея. Ще казва: ти извърши еди какво си и еди какво си в еди кой си ден! Така че това са нейните вести”.

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който се страхува тръгва по тъмно, а който тръгне по тъмно стига до целта. Внимавайте, стоката на Аллах е скъпа, знайте, че наистина стоката на Аллах е Дженнета.”

Разказва се за Айша (р.а.), че е казала: Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Хората ще бъдат събрани в Деня на възкресението боси, голи и необрязани.” Айша каза: „Ей, Пратенико на Аллах нима ще стоим мъже и жени заедно?!” Каза: „Ей, Айша положението ще е много по-страшно от тези неща.”
В друга версия: „Положението е по-сериозно от това да се гледате един друг”.

НАДЕЖДАТА

Разказва се за Убада ибн Саамит (р.а.), че е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Който свидетелства, че няма друг Бог, освен Аллах, Един, Единствен, че Мухаммед е негов Пратеник и че е от думата, която Аллах изпрати на Мерйем , и че е един дух даден от него че Раят е истина и Ада е истина, него Аллах ще вкара в Рая, каквото и да е вършил.”

Разказва се за Ебу Зерр (р.а.), че е казал: Пророкът (с.а.с.) каза: „Всесилният и Превелик Аллах казва: „Този който се яви при мен с добро за него има десетократно възнаграждение, а този който се яви със зло то възмездието за злото е само според неговия размер или пък ще му простя. Този си приближи до мен ще се приближа до него с лакът разстояние, който се приближи до мен с лакът ще се приближа с ръст разстояние. Този който дойде вървейки Аз идвам тичайки и този, който ме срещне с приблизително цяла земя грехове без да съдружава с Мен, ще го срещна с пълна земя прошка.”

Разказва се за Джабир (р.а), че е казал: При Пророка (с.а.с) дойде един бедуин и каза: „Ей, Пратенико на Аллах, кои са двете задължителни неща за влизане в Дженнета и Джехеннема?” Отговори: „Този, който умре без да съдружава с Аллах, каквото и да било, ще влезе в Дженнета, а този, който умре съдружавайки с Аллах, каквото и да било ще влезе в Джехеннема.”
                               

Разказва се за Омар ибн Хаттаб (р.а.), че е казал: Пратеникът (с.а.с.) се върна с пленници, като изведнъж видя една жена от пленничките да тича, когато откри сред пленниците едно бебе, при което го взе и го прилепи към гръдта си и го накърми. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: „Нима мислите, че тази жена би хвърлила детето си в Огъня?” Отговорихме: „Не! Кълнем се в Аллах не би го хвърлила.” Каза: „Наистина Аллах е по-милостив към рабите си, отколкото тази жена към детето си.”
                                 

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.): че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Когато Аллах създаде творението записа в една книга, като тя е при него над Арша, следното: „Милостта Ми надделява над гнева Ми.”
                               

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че е казал: „Чух Пратеника (с.а.с.) да казва: „Аллах е сторил милостта Си сто дяла, като е задържал при Себе си 99 дяла и е низпослал на земята един дял. От този дял създанията се смиляват едно над друго до такава степен че животното държи копитото си вдигнато далеч от рожбата си от страх да не му причини болка.”
А в друга версия се казва: „Наистина Аллах има сто милости една, от които е низпослал сред джиновете, хората, животните и влечугите като чрез нея си съчувстват и се смиляват едни на други и чрез нея дивите животни се смиляват над рожбите си. И Аллах е запазил 99 милости, с които ще се смили над неговите раби в Деня на възкресението.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че Пророкът (с.а.с), разказвайки от името на своя Господар, е казал: „Един раб съгрешил, след което казал: „О, Аллах прости ми греха” и Превеликия и Всевишен Аллах казал: „Моят раб съгреши и разбра, че има Господар, който прощава греха и наказва за него”. След това човекът повторно съгрешил, след което казал: „Господарю мой прости ми и Аллах, Превеликия и Всевишния, казал: „Моя раб разбра, че си има Господар, който прощава греха и наказва за него”. След това отново съгрешил и казал: „О, Господарю мой, прости ми греха”, при което Превеликия и Всевишен казал: „Моят раб съгреши и разбра, че си има Господар, който прощава греха и наказва за него. Вече простих на раба Си, така че нека върши каквото пожелае.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът(с.а.с.) каза: „Кълна се в Този, в Чиито ръце е душата ми, ако не съгрешавахте, Аллах щеше да ви премахне и да създаде хора, които съгрешават, след което искат прошка от Аллах и Той им прощава.”

Разказва се за Енес (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Ако наистина неверникът когато направи добро заради това дело му се дава благо от благата на земния живот, а колкото до вярващия Аллах му спестява добрините за Отвъдния живот и за послушанието му дава препитание в земния живот.”
А в друга версия се казва: „Наистина Аллах не ощетява вярващия за никое добро, за него получава препитание на земята, а също и отлага за Отвъдния живот. А колкото до неверника му се дава препитание в замяна на добрините, които е извършил. Според желанието на Всевишния Аллах. А когато се озове в Отвъдния живот няма да има добрина за която да получи отплата.”

Разказва се за Джабир (р.а.), че е казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Положението на петте намаза е като положението на дълбоко течаща река пред дома на един от вас, от която се мие по пет пъти на ден.”

Разказва се за Ибн Аббас (р.а.) че е казал: Чух Пратеника (с.а.с.) да казва: „Няма човек мюсюлманин който да умре е над трупа му да се кланят 40 души които не съдружават с Аллах каквото и да било, без Аллах да ги стори застъпници за него.”

Разказва се Ибн Омар (р.а.), че е казал: Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: „В Деня на възкресението вярващият ще бъде приближен до Господаря си докато го покрие от останалите и го накара да потвърди греховете си казвайки: „знаеш ли за този грях, а знаеше ли и за този?” При което раба казва: „Господарю мой, знам” и Аллах казва: „аз ги скрих в земния живот и ти ги опрощавам Днес” при което му бива връчен свитъка с добрините.”

Разказва се за Енес (р.а.) че е казал: Един човек дойде при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и каза: „Ей, Пратенико на Аллах извърших грях, накажи ме” Станало време за намаз и той се кланял заедно с Пратеника (с.а.с.) и след като свършил казал: „Ей, Пратенико на Аллах извърших грях, накажи ме според Книгата на Аллах”. Каза: „Ти беше ли с нас заедно на намаза?” Отговори: „Да”. Каза: „Вече ти е опростено.”

ЗНАЧЕНИЕТО НА НАДЕЖДАТА

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Всесилният и Правелик Аллах е казал: „Аз съм там където моят раб Ме очаква. И аз съм с него, там където си спомни за Мен.” Кълна се в Аллах, Аллах се радва повече на покаянието на раба си, отколкото някой от вас намери изгубената си в пустинята камила. „този който се приближи до Мен с педя, Аз се приближавам с лакът, а който се приближи с лакът, Аз се приближавам с един ръст, а ако се отправи вървейки Аз се отправям тичайки.”

Разказва се за Джабир ибн Абдуллах (р.а.), че е чул Пратеника (с.а.с.) три дни преди смъртта си да казва: „Никой от вас да не умира, освен хранейки надежда в милостта и прошката на Всевишния и Правелик Аллах.”

Разказва се за Енес (р.а), че е казал: Чух Пратеника (с.а.с), да казва: „Всевишния Аллах е казал: Ей, сине на Адем, наистина всеки път когато ме призоваваш и ме молиш ти прощавам каквото си извършил без да си се замислял, ей сине на Адем, ако ще греховете ти да стигнат до небесата, след което поискаш ли прошка от Мен ще ти простя. Ей, сине на Адем, ако ще да дойдеш при Мен с грехове едва ли не колкото цялата земя, след което ме срещнеш без да съдружаваш с мен каквото и да било ще ти се явя с едва ли не колкото цялата земя прошка.”

СЪЧЕТАВАНЕТО МЕЖДУ СТРАХА И НАДЕЖДАТА

Разказва се за Ебу Хурейра(р.а.), че Пратеникът(с.а.с) е казал: Ако вярващия знаеше наказанието което се намира при Аллах абсолютно никой нямаше да се надява на Рая, а ако неверника знаеше за милостта която се намира при Аллах то абсолютно никой нямаше да се отчае от влизане в Рая.
                                                                                             

Разказва се за Ебу Саид ел Худри, че Пратеника(с.а.с.) е казал: Ако трупът бъде поставен пред хората и те го вдигнат на раменете и ако е бил праведен казва: „поднесете ме, поднесете ме”, а ако е бил неправеден казва: „О, горко и къде я отвеждате.” Като гласа го чува всичко освен човекът, а ако го чуеше щеше да изпадне в несвяст.”
                                                                                              
Разказва се за ибн Месуд (р.а.), че е казал: Пратеникът(с.а.с.) каза: Дженнетът е по-близък до всеки от вас отколкото връзките на обувките и огънят е също толкова близък .
                                                                                        


ЗНАЧИМОСТТА НА ПЛАЧА ПОРАДИ СТРАХОПОЧИТАНИЕТО ОТ АЛЛАХ И КОПНЕЖ ПО НЕГО

Разказва се за Ибн Мес`уд (р.а.), че е казал: Пророкът (с.а.с.) ми каза: „Чети ми Корана!”  казах: Ей, Пратенико на Аллах да ти чета при положение, че на теб бе низпослан така ли? Отговори: „Аз обичам да го слушам от друг” при което му четох от сура Ниса докато стигнах до този айет „и какво ще стане като доведат от всяка общност по един свидетел, а тебе те доведем от тези…” каза: „за сега стига”, при което се обърнах към него и какво да видя от очите му течеха сълзи.
                               

ДОСТОЙНСТВОТО ОТ ПЛАЧА

Разказва се за Ибн Омар (р.а.), че е казал: „Когато болката на Пратеника са засили бе запитан: „кой да кланя намаза?” отговори: „Заповядайте на Ебу Бекр!” При което Айша (р.а.) каза: „Наистина Ебу Бекр е чувствителен и когато чете Коран го надвива плач и каза: „Заповядайте му да кланя.”
В друга версия се предава, че Айша е казала: „Наистина Ебу Бекр застане на твоето място не дава възможност на хората да го чуят от плач.”

Разказва се за Ибрахим ибн Абдуррахман ибн Ауф (р.а.), че на Абдуррахман му била донесена храна докато говеел, при което казал „Мус`аб ибн Умейр (р.а.) бе убит като той бе по- добър от мен и не му се намери кефин да бъде завит, освен един плащ, с който когато се покриеше главата му, се откриваха краката му, а покриеха ли се краката му, се откриваше главата му. След това земните блага бяха разстлани пред нас” или е казал „бяха ни дадени много земни блага, като се уплашихме да не би добрините да ни се заплащат предварително”, след това започна да плаче, докато изостави храната.”

Разказва се за Ебу Умаме (р.а.), че Пророкът е казал: „Няма по-любимо нещо на Аллах от две капки и от две следи: двете следи са стъпката  по пътя на Аллах (т.е. за джихад), капка сълза от страхопочитание и капка кръв пролята за Аллах, а две следи са стъпка по пътя на Аллах (за сражение) и стъпка за изпълняване на повеля от Аллах.”

Разказва се за Амр ибн Ауф ел Енсари (р.а.), че Пратеникът изпратил Ебу Убейд ибн Джеррах (р.а.) до Бахрейн, за да донесе данъците. При което той се върнал с имущество от Бахрейн и Енсар чули за пристигането му и се явили на сутрешния намаз заедно с Пратеника и когато се изкланял и си тръгнал му препречили пътя и когато ги видял се усмихнал и казал: „Струва ми се че сте чули, че Ебу Убейде е донесал нещо от Бахрейн!” Казах: „Да, Пратенико на Аллах”. „Кълна се в Аллах не от бедност се страхувам, а ме е страх, че земните блага ще бъдат разстлани пред вас, така както бяха разстлани на онези преди вас. И ще започнете да се надпреварвате за тях, както се надпреварваха те и това ще ви погуби, както погуби онези преди вас.”

Разказва се за Ебу Саид ел Худри (р.а.), че е казал: Пратеникът седна на минбера и ние насядахме около него и каза: „Наистина това, от което се страхувам за вас след като си отида са земните блага и красоти, които ще ви се дадат.”

Разказва се за Ебу Саид ел Худри (р.а.), че е казал: „Наистина земния живот е сладък и зелен и наистина Всевишния Аллах ще ви дари с власт в него и ще види какво вършите, така че пазете се от Земните блага и се пазете от жените.”

Разказва за Енес (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Няма друг истински живот освен Отвъдния.”

Разказва за Енес (р.а) че е казал: Пратеникът(с.а.с.) каза: „В Деня на възкресението ще бъде доведен един от жителите на Огъня, най-облагодетелствания в Земния живот, след което ще бъде потопен в Огъня и ще му се каже: Ей, сине на Адем, изобщо видя ли някакво благо, бил ли си в блаженство? Отговорил: Не, кълна се в Аллах”! След  това ще бъде доведен един от жителите на Дженнета, най-бедния в Земния живот и ще бъде потопен веднъж в Дженнета, след което ще му се каже „ей, сине на Адем, видял ли си изобщо бедност, бил ли си в затруднение?” При което ще каже: „Не, кълна се в Аллах, изобщо не съм бил в бедност и изобщо не съм виждал затруднение!”

Разказва се за Ел Мустеуид ибн Шидад (р.а.), че е казал: Пратеникът каза: „Земният живот спрямо Отвъдния е точно като някой да си потопи пръстта в морето, така че нека си помисли какво ще му остане върху пръстта.”

Разказва се за Джабир (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) е минал през пазара, като хората го обкръжили от двете страни и минал покрай едно мъртво късоухо козле, взел го, хванал го за ухото и казал: „Кой от вас иска това да е негово за един дирхем?” Отговорили: „Не бихме го пожелали срещу каквото и да било.” След това попитал: „Не ви ли се иска да бъде ваше?” Казаха: „Кълнем се в Аллах, даже да бъде живо щеше да е срам за нас, защото е с къси уши, пък камо ли ако е мъртво.” Каза: „Кълна се в Аллах, Земния живот и по-маловажен за Аллах, колкото това козле за вас.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Ако ще да имам злато, колкото планината Ухуд, би ме зарадвало да не измине три нощи и да е останало каквото и да било, освен нещо, което бих отделил за изплащане на дълг.”

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че е казал: Пратеникът каза: „Гледайте онези които са под вас, а не онези, които са над вас, така че това е по- пристойно, за да не подценявате благото, което Аллах ви е дал.”

Разказва се от Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Горко на поклонника на златото, среброто, кадифето и коприната, ако му се даде остава доволен, а когато не му се даде е недоволен.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Кълна се в Аллах бях видял 70 от обитателите на Суффа (навеса) нямаше нито един от тях с риза или бяха само с долна дреха или само с плащ, които бяха завързали за вратовете си, като някои от плащовете стигаха до под коленете, а при някои до глезените, като човекът го събираше с ръка от страх да не му се видят срамните места.”

Разказва се от Ебу Хурейра: Пратеникът каза: Земният живот е затвор за вярващият и Дженнет да неверника.”

Разказва се за Ибн Омар (р.а.), че е казал: Пратеникът ме хвана за раменете и ми каза: „В земния живот бъди сякаш си чужденец или по скоро минаващ пътник.”
Ибн Омар (р.а.) казваше: „Ако замръкнеш не чакай утрото и когато осъмнеш не чакай вечерта. И вземи от здравето си преди да е дошла болестта и от живота ти за смъртта.

Разказва се за Ебу Аббас, Сахл ибн Саад, че е казал: Един човек дойде при Пророка и му каза: Ей, Пратенико на Аллах посочи ми такова дело, че когато го извърша Аллах и хората ще ме обикнат? Отговори: „Бъди скромен в Земния живот и ще те обикне Аллах и бъди скромен по отношение на това, което е у хората и ще те обикнат и хората.”

Разказва се за Нуаман ибн Бешир (р.а.), че е казал: Омар ибн Хаттаб спомена какво са придобили хората от земните блага и „каза: Кълна се в Аллах, вече видях Пратеника да остава по цял ден  превивайки се (от глад) като не намираше и развалени фурми, с които да засити стомаха си.”

Разказва се за Айша (р.а.), че е казала: „Почина Пратеникът на Аллах и в дома ми нямаше нищо, което да яде жива душа, освен малко ечемик на един рафт, като аз ядох от него дълго време, след което го премерих и свърши.”

Разказва се за Амр ибн Харис, братът на Джууейрие бинти Харис(р.а.), че е казал: „Когато почина Пратеника не остави нито злато, нито сребро, нито роб, нито робиня, освен белият си катър, оръжието си и един парцел, който беше отделил за милостиня на закъсалите по пътя (вакъф).”

Разказва се за Хабаб ибн Ереб (р.а.), че е казал: „Преселихме се с Пратеника на Аллах търсейки задоволството на Всевишния Аллах. След което някои от нас умряха без да изразходват от възнаграждението си каквото и да било. Един от тях беше Мус`аб ибн Умейр. Той бе убит при Ухуд и остави един вълнен плат с орнаменти. Когато покрихме с него главата му се показваха краката, а когато покриехме краката се показваше краката, при което Пратеника ни заповяда да покрием главата му, а върху краката му  малко тамян. И от нас има такива, на които им узря плода и те го берат.”

Разказва се за Сахл ибн Саад ес-Саидин (р.а.), че е казал: „Ако земния живот имаше стойност при Аллах, колкото крилце на комар, нямаше да напои неверник с една глътка вода.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: „Внимавайте, знайте че Земния живот е проклет и всичко в него е проклето, освен споменаването на Аллах и това, което е свързано с Него, а също и ученият и ученика.”

Разказва се за Абдуллах ибн Мес`уд, че е казал: Пратеникът каза: „Не взимайте земя повече от нуждата ви, за да не се увлечете по зимния живот.”

Разказва се за Кеаб ибн Иаз (р.а.) да казва, че Пратеникът е казал: „Наистина за всяка общност има изпитание, като изпитанието на моята общност са парите.”

Разказва се Ебу Амр (р.а.), че Пророкът е казал: „Синът на Адем няма право освен на следните неща: Къща, в която да живее; дреха, която да скрива голотата му; обикновен хляб и вода.”

Разказва се за Абдуллах ибн Шехир (р.а.), че е казал: Дойдох при Пророка докато четеше „Елхаку муттекясур- заплесва ви множенето на богатство” синът на Адем казва: „имуществото ми!” Ей, сине на Адем, нима от имуществото ти е твое, освен това, което си ял и изразходвал или пък обличал или пък си дал милостиня.”

Разказва се за Абдуллах ибн Мугаффир (р.а.), че е казал: Един човек дойде при Пратеника и каза: „Ей, Пратенико на Аллах кълна се в Аллах, че аз наистина те обичам!” . Пратеникът каза: „Внимавай, какво казваш!” Каза: „кълна се в Аллах, наистина те
Обичам” и го повтори три пъти. При което каза: Ако ме обичаш то си приготви чула за бедността, така че бедността стига по- бързо до този, който ме обича, отколкото потока да коритото си.”

Разказва се за Кеаб ибн Мелик (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казал: „Дори два гладни вълка изпратени в стадо не сеят толкова поквара, колкото причинява вреда ламтежът на човека
 за пари и слава на религията му.”

Разказва се Абдуллах ибн Мес`уд, че е казал: Пратеника на Аллах беше заспал върху един хасър, след което стана като хасърът беше оставил следа по бузата му. Казахме: „Ей, Пратенико на Аллах нека ти приготвим постеля!” При което той каза: „Каква работа имам аз със земния живот! Аз не съм нищо друго освен пътник, който е влязъл под сянката на дърво, след това си е тръгнал и го е изоставил.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът каза: „Бедните ще влезнат в Дженне с 500 години преди богатите.”

Разказва се за Ибн Аббас, Имран ибн Хусейн (р.а.), че Пратеника каза: „Погледнах в Дженне и видях по-голямата част от жителите му, че са бедни и погледнах в Огъня и видях, че по-голямата част са жени.”

Разказва се Ебу Хурейра (р.а.), че Пророка е казал: „най-правилните думи, които е казал някога поет са думите на Лебийд: „Знайте че всичко освен Аллах е измама (празно)”

ЗНАЧИМОСТТА ОТ ГЛАДА, ТРУДНИЯ ЖИВОТ, ОГРАНИЧАВАНЕ ОТ ОБИЧНИТЕ НЕЩА И СТРАСТИТЕ

Разказва се за Айша (р.а.), че е казала: „Семейството на Мухаммед (с.а.с.) се е засищало на ечемичен хляб два дни подред, докато почина.”

Разказва се за Уруа, че Айша (р.а.) е казвала: „Кълна се в Аллах, племеннико мой, наистина виждахме луната веднъж, два пъти, три пъти за два месеца, без да е палено огън в дома на Пратеника (не се е готвило).”Казах: „ей, лельо, какво ви крепеше?” Каза: „фурмите и водата с това изключение, че Пратеникът на Аллах си имаше съседи от енсар, които имаха животни, които заемаха на други за мляко, та те изпращаха на Пратеника от млякото им и той ни поеше.”

Разказва се за Ебу Саид ел Мекбури, за Ебу Хурейра, че е минал през хора, пред които стояла изпечена овца. При което го поканили и той отказал да яде. При което казал: „Пратеника си замина от земния живот, без да се е наситил на ечемичен хляб.”

Разказва се за Енес (р.а.), че е казал: „Пратеника не яде на маса, докато не почина и не яде мек хляб докато почина.”
В друга версия на Бухари: „Нито пък видя с очите ви чеверме.”

Разказва се за Нуа`ман ибн Бешир (р.а.), че е казал: „Кълна се, че видях Пророка да не намира и развалени фурми, с които да не засити стомаха си.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеника една нощ излезе и какво да види Ебу Бекр и Омар, при което каза: „Какво ви изкара от домовете ви в този час?” Отговориха: „Гладът, ей, Пратенико!” Каза: „и мен също! Станете!” При което станаха и отидоха при един човек от енсар, но не си беше вкъщи. Жената ги видя и каза: „Здравейте и добре дошли!” При което Пратеникът и каза: „къде е еди кой си?” Отговори: „Отиде да ни търси сладка вода.” Тогава той се върна и погледна Пратеника и двамата му приятели и каза: „Слава на Аллах, никой днес няма по-честити гости от моите”. При което донесе един грозд фурми- зелени, сухи и пресни. И им каза: „Яжте!” Взе ножа, при което Пратеникът му каза: „Пази дойната”. При което им закла овца и ядоха от нея и от грозда и пиха. И след като се наситиха и утолиха жаждата си, Пратеникът (с.а.с.) каза на Ебу Бекр и Омар: „Кълна се в Онзи, в чиито ръце е душата ми, наистина ще бъдете питани за тази благодат в Деня на възкресението! Гладът ви изкара от домовете ви след което не се прибрахте, докато не дойде тази благодат.”

Разказва се за Ебу Муса ел Еш`ари (р.а.) Айша ни извади една  връхна и груба долна дреха и каза: „Душата на Пратеника беше взета, докато беше в тези дрехи.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че е казал: Пратеникът каза: „Ей, Аллах, стори препитанието на семейството на Мухаммед достатъчно (колкото да не умрат от глад).”

Разказва се за Мухаммед ибн Сейрин за Ебу Хурейра, че е казал: Спомням си, че припаднах между мимбера на Пратеника и стаята на Айша (р.а.) при което някой идва и слага крака си върху мен и мисли че съм луд, а на мен ми няма нищо, освен глад.”

Разказва за Айша (р.а.), че е казала: „Пратеникът на Аллах почина, докато ризницата му бе заложена за 30 мери ечемик.”

Разказва се Айша (р.а.), че е казала: „Постелята на Пратеника беше от ощавена кожа, пълна с влакна от финикова палма.”

Разказва се за Ебу Умаме, че Пратеникът е казал: „Ей, сине на Адем, наистина ако похарчиш излишъка ще е по-добре за теб, а ако го задържиш, няма да бъдеш упрекван. И започни от тези, за които отговаряш.”

Разказва се за Убейдуллах ел Енсари, че е казал: Пратеникът на Аллах каза: „Този, който осъмне на сигурност в дома си, сякаш целият земен живот му е събран на едно място.”

Разказва се за Абдуллах ибн Амр ибн Ас (р.а.), че Пратеникът е казал: „Кълна се в Аллах, сполучил е този, който е приел исляма, има достатъчно препитание и Аллах го е сторил доволен от това, което му е дал.”

Разказва се за Фазале ибн Убейд, че е казал: „Пратеникът когато кланяше хората някои се свличаха докато бяха изправени за намаз от глад, като това бяха обитателите на навеса и бедуините казваха: „тези са луди (епилептици)” и когато Пратеникът свършваше намаза им разказвашае: „Ако знаехте какво има при Аллах за вас щяхте да сте още по-нуждаещи се.”

Разказва се от Ебу Керим ел Миктар (р.а.), че е казал: Чух Пратеникът да казва: „Човек никога не е пълнил по-лош съд от стомаха си. Достатъчни са на сина на Адем няколко залъка, които да го държат на крак. Ако е неизбежно тогава 1/3 за храна, 1/3 за пиене и 1/3 за дишане.”

Разказва се за Ебу Умаме (р.а.) от Бену Хариса, че е казал: „Сподвижниците на Пратеника на Аллах един ден споменаха земните блага, при което Пратеникът (с.а.с.) каза: „Бихте ли ме чули?! Скромният живот е от вярата.”

Разказва се за Енес (р.а.) че е казал: „Ебу  Талха каза на Умм Сулейм:  „Чух гласа на Пратеника на Аллах немощен, от което разбирам за глада му, имаш ли нещо?” Каза: „Да” при което изкара няколко ечемичен питки. След това взе една своя забрадка, обви хляба в част от нея и го вкара под дрехите ми и ме покри с останалата част от забрадката си. След това ме изпрати при Пратеника и аз го намерих седнал в джамията заедно с хората. Изправих се при тях и Пратеникът ме попита: „Ебу Талха ли те изпрати? Казах: „Да!” „за храна ли?”  казах: „Да!” Пратеникът каза: „Ставайте!” И тогава тръгнахме към Ебу Талха и той каза: „ей, Умм Сулейм, Пратеникът идва с хората, но няма с какво да ги нахраним!” Тя каза: „Аллах и Неговият Пратеник най-добре знаят.” Тогава Ебу Талха тръгна докато срещна Пратеника на Аллах и отидоха в къщата му. Пратеникът каза: „ела, какво имаш, Умм Сулейм?” И тя донесе онзи хляб и Пратеникът заповяда и той беше надробен и върху него Умм Сулейм изтиска от един мех лой и го размеси с него. След това Пратеникът прави дълго дуа, след това каза: „Покани 10 човека!” При което ги покани и ядоха докато се наситиха и излязоха. След това покани още 10 докато се наситиха и излязоха, след това покани още 10 докато всички ядоха и се наситиха, като те бяха 70 или 80 души.

ГЛАВА ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО С МАЛКО И ВЪЗДЪРЖАНИЕТО ОТ ПРАХОСВАНЕТО И ПЕСТЕЛИВОСТТА

Разказва се за Ебу Хурейра (р.а.), че Пророка (с.а.с.) е казал: „Богатството не е с много имущество, само че богатството е богатството на душата.”

Разказва се за Хаким ибн Хизам (р.а.): „Поисках от Пратеника и той ми даде, след това пак поисках и пак ми даде (два пъти) след това каза: „Ей, Хаким, наистина тези пари са зелени и сладки, така че този, който го вземе с щедра душа, ще му се благословят, а този който го вземе с лямтяща душа, то не ще му бъдат благословени и ще бъде като човек, който яде и не се насища. Даващата ръка превъзхожда взимащата.” Хаким каза: „тогава казах ей, Пратенико на Аллах кълна се в този, който те изпрати с истината, няма да взема след теб от никой друг докато напусна този свят.” При което Ебу Бекр го повикваше да му даде, а той отказваше да приеме каквото и да било. След което Омар го повикваше, а той отказа. Тогава Омар каза: „Ей, мюсюлмани, бъдете свидетели, че му предлагам, което Аллах му е отредил от тези трофеи и той отказва да го вземе” така че Хаким не е взел от хората, докато почина.”

Разказва се за Ебу Бурда, че Ебу Муса ел Еш`ари (р.а.) е казал: „Излязохме заедно с Пратеника на поход като бяхме група от шестима души и с нас няма имаше една камили, на която се изреждахме. И така се протриха краката ни, моите крака също се протриха и ми опадаха ноктите, затова овивахме на краката си парцали. Затова този поход беше наречен „Походът на кръпките”, поради парцалите, с които превързвахме краката си.”

Разказва се за Хаким ибн Хисам (р.а.), че е казал: „Пратеникът каза: „Даващата ръка е по-добра от взимащата. Започвайки с тези които издържаш. И най-добрата садака е тази която се прави в богатство. Този който се въздържа да проси, Аллах ще го спаси от просене и който иска богатство от Аллах, то Аллах ще го стори богат.”

Разказва се за Абдуррахман Муауия ебу Суфян (р.а.), че е казал: „Пратеникът каза: „Не настоявайте в искането, кълна се в Аллах, че няма случай някой да поиска от мене нещо и просенето му изтръгне нещо от мен, при положение, че съм против и след това да му се благослови.”

Разказва се за Ебу Абдуррахман Ауф ибн Мелик (р.а.), че е казал: „Бяхме при Пратеника на Аллах седем, осем или девет души и той каза: „Няма ли да дадете обет на Пратеника?” като ние му бяхме дали обет наскоро и казахме: „Но ние вече ти дадохме обет, Пратенико на Аллах!” Той каза: „Не бихте ли дали обет на Пратеника на Аллах?” При което протегнахме ръцете си и му дадохме. Каза: „Да служите на Аллах и да не съдружавате с Него каквото и да било, да кланяте петте намаза и да се подчинявате на Аллах.!” И тихичко каза: „И да не просите от хората, каквото и да било! И кълна се в Аллах, че вече просенето е мекрух!” Видях някои от тези хора да му пада камшика от ръката и да не моли когото и да било да му го подаде.”

Разказва се за Ибн Омар (р.а.), че Пророка е казал: „Просенето не престава да е черта на някои от вас, докато не срещне Всевишния Аллах, без да е останало парче месо по лицето му.”

Разказва се за Семура ибн Джундеб (р.а.), че Пратеникът е казал: „Наистина просенето е драскане, с което човек дере лицето си, освен човек да поиска от управник (нещо, което му се полага като зекят) или нещо, което е наложително.”   

РАЗДЕЛ ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО С МАЛКО

Разказва се за Ибн Мес`уд (р.а.), че е казал:  „Пратеникът каза: „Този, който го сполети нищета и я направи достояние пред хората (просейки), нищетата му не ще бъде задоволена. А този, който я направи достояние пред Аллах (искайки от Него), то Аллах рано или късно със сигурност ще му изпрати препитание.”

Разказва се за Сеубан, че е казал: „Пратеникът (с.а.с.) каза: „Кой ще ми гарантира, че няма да иска от хората каквото и да било и аз ще му гарантирам Дженнета?” Сеубан каза: „Аз” и не поиска от хората каквото и да било.”

Разказва се за Ебу Бишр, Кабиса ибн ел Мухалик (р.а.), че е казал: „Поех да платя гаранция срещу помиряване на две страни. И затова отидох при Расулюллах, за да го попитам по този въпрос, при което каза: „Остани тук докато дойде зекята, при което ще накарам да ти се даде от него.” След това каза: „Ей, Кабиса, наистина просенето не е разрешено, освен за един от трите групи хора: човек, който е поел ангажимент между две страни, така че му е разрешено да проси, докато се сдобие с необходимото, след това трябва да престане; човек, когото е сполетяло бедствие, унищожило имуществото му, като и на него му е разрешено да проси, докато си стъпи на крака (или е казал: „достатъчно препитание”); човек когото го е сполетяла бедност, до такава степен че трима разумни души от неговия род кажат: „кълна се наистина еди кой си го е сполетяла бедност!” или е казал: „докато се сдобие с достатъчно препитание.” Всяко останало искане, ей, Кабиса, е погубено и сдобилият се с него го яде на загуба.”

Разказва се за Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Не е мискин (клетник) този, който обикаля да проси от хората и го възпират едно или две залъка или трохи. Мискинът е този, който не намира достатъчно препитание и същевременно никой не се сеща да му даде милостиня, нито пък става да търси от хората.”

ГЛАВА ОТНОСНО РАЗРЕШЕНОТО ДА СЕ ВЗЕМА (ПРИЕМА) ДАРЕНИЕ БЕЗ ДА СЕ ИЗПОСВА (ПРОСИ)

Разказва се за Селим Амр Абдиллях ибн Омар, че е предал от баща си, а той от Омар (р.а.), че е казал: „Пратеникът на Аллах ми даваше дарение, а аз казвах „ Дай го на някой, който е по-беден от мен. А той казваше: „Вземи го! Когато ти дойде нещо от това имущество, без да жадуваш за него или просиш го вземи и го използвай като имущество. Ако желаеш яж от него, а ако желаеш да го дариш на друг, го дари и извън това не се пристрастявай към каквото и да било и не проси.” Като Абдуллах не просеше от никого нищо и не отблъскваше нищо, което му се даваше.”

ГЛАВА ОТНОСНО ПРЕПИТАНИЕТО НА ЧОВЕК ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ТРУД И ДА ПРЕДПАЗВА ОТ ПРОСЕНЕ ИЛИ ПЪК ДА СИ ИЗПРОСВА МИЛОСТИНЯ

 Разказва се за Абдуллах ибн Зубейр (р.а.), че Пратеникът е казал: „Това един от вас да си вземе въжетата, след това да отиде в планината и да донесе на гръб сноп дърва, след което да ги продаде и с тях Аллах да го опази от просене е по-добро за него, отколкото да проси от хората без значение дали ще му дадат или не.”

Разказва се от Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Дауд не ядеше освен от собствения си труд.”
 
Разказва се от Ебу Хурейра, че Пратеникът е казал: „Зекерия (а.с.) беше дърводелец.”

Разказва се за Миктад ибн Мади Кериба (р.а.), че Пророкът е казал: „Никой не е ял по-добра храна, отколкото онзи от собствения му труд. И наистина Пророкът на Аллах Дауд се хранеше от собствения си труд.”

ГЛАВА ОТНОСНО ЩЕДРОСТТА, ВЕЛИКОДУШИЕТО И ХАРЧЕНЕТО НА ДОБРИНИ, УПОВАВАЙКИ СЕ НА АЛЛАХ ТЕАЛЯ

Разказва се за Ибн Мес`уд, че Пророкът е казал: „Не се завижда, освен за две неща: на човек, на който Аллах е дал имущество и човек, на когото Аллах е дал мъдрост, с която отсъжда.”

Разказва се Ибн Мес`уд, че е казал: „за кой имуществото на наследника му е по-мило от собственото му имущество?” казаха: „Ей, Пратенико на Аллах, няма никого от нас, на когото собственото му имущество да не е по-мило.” Каза: „Наистина неговия имот е това, което е изпратил, а имуществото на наследника му и това, което е оставил.”

Разказва се за Ади ибн Хатим, че Пратеникът е казал: „Предпазете се от Огъня, дори и с половин фурма.”

Разказва се Джабир, че е казал: „Нямаше случай да се поиска нещо от Пратеника и да каже „не”.”