Приветствие на главния мюфтия по случай святата нощ Мирадж

Скъпи братя и сестри мюсюлмани,
В навечерието на нощта Мирадж се обръщам към Вас с пожелание Аллах Теаля да приеме дуата и ибадета Ви.
 Мирадж нариаме нощта, в която Мухаммед (а.с.) пропътува разстоянието от Мекке до Йерусалим, след което  бе издигнат в небесата, за да изпълни мисията, с която бе натоварен.  Това бе нощта, която бе предшествана от много труден период за Пратеника, тъй като беше подложен на гонения от меканците и най-вече от първенците на Мекка, които видяха в негово лице заплаха за икономическото и политическото си положение. Не се съгласяваха да се откажат от идолите, които не им носеха нищо, но чрез тях държаха в покорство обществото. Не приеха Мухаммед (а.с.) за пратеник на Аллах, тъй като това изискваше равноправие и справедливост между всички хора. Срещнал религиозната заблуда и родствения фанатизъм Мухаммед (а.с.) изоставя мекканците и се опитва да предаде заповедта на Аллах на жителите на Таиф.  Хората от Таиф не само, че не го приемат, но го прогонват с камъни. След това Мухаммед е принуден да се върне отново в Мекка, но положението му станало още по-трудно, тъй като мекканците били разбрали, че не е приет в Таиф. Ето в такава ситуация се намираше Мухаммед (а.с.), не му остана сила нито надежда освен надеждата в Аллах (с.т.). Извисяването му в небесата бе израз на награда, дадена му от Всевишния, което бе добър показател, че Аллах не изоставя  тези които се уповават на Него.
        Днес хората са изпаднали в отчаяние, защото гоненията на мюсюлманите по света са факт, несправедливостта е обзела човечеството, а материализма е взел превес над човешките ценности. Днес никой не е пратеник на Аллах, за да се извиси в небесата и да получи възнаграждение от Него. Затова намаза  е духовното извисение,  доближаване до милостта на Аллах, както и заряд, чрез който да се преодолеят трудностите, които съпътстват нашето всекидневие.
        Не знам каква заплаха представлява Ислямът за някои наши съвременници, не знам какво искат от мюсюлманите, не знам защо им пречат джамиите, но знам че духовната сила, произтичаща от искрената вяра и обичта към всяко творени на Аллах, са единствения път за противопоставяне на омразата към Исляма. Обичта е характерна за вярващите, които са силни, докато омразата е присъща на слабите.  Както Мухаммед (а.с.) не прокле жителите на Таиф, когато го прогониха с камъни, така и неговите последователи не проклинат никого и не мразят никого. Аллах справедливо дава заслуженото на всеки. Само от Него искаме и на Него се уповаваме.