Сватбите в исляма и правилата за тях

Има ценности, за които религията ни настоява да бъдат запазени. Когато хората ги запазят и защитят, те ще постигнат своето щастие на този и на отвъдния свят. Според нашата религия позволено е в рамките на законността да се забавлява, да се участва в социални мероприятия. Но не трябва да се забравя, че изпълняването на желанията на тялото и сатаната, увличането по временни наслади води до гибелен край. Някои от благата на тоя свят са предоставени, за да забавляват човека, да го ощастливят. Но не трябва да се прекрачва границите на тези забавления. Защото всяко нещо в нашата религия си има мяра и граници.
У хората, както и във всички живи същества има желание да продължат и подържат поколенията си. Много е естествено наличието на това желание у човека и той го осъществява по пътя на женитбата съгласно изискванията на нашата религия. Когато мюсюлманите се женят и дигат сватба трябва да заразят особеностите на своята вяра, да избягват разточителствата, крайностите и непозволените забавления. В това отношение Аллах Теаля ни предупреждава по следния начин: «О, вярващи! Не възбранявайте благата, които Аллах ви е разрешил и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите!» (Маиде, 87) Следователно избягването на онези постъпки и деянията, които не съвпадат с нашите национални и духовни ценности е задължаващ наш мюсюлмански дълг.
Макар че религията ни съветва да бъдем скромни премерени в съвременните ни сватби тези ценности се пренебрегват и се наблюдават разточителства и непремерени постъпки. В някои места сватбите се провеждат направо на улицата, пред домовете на младоженците. Забавите
с шумните песни и музиката продължават до късно през нощта и безпокоят съседите. По някога се стреля хаотично и безсмислено, поради което понякога беззащитни хора стават жертви. А е известно, че религията ни е забранила всякакви крайности и разхищения. Любимият ни Пейгамбер повелява: «Най-добрата сватба е онази, която е най-лесна и непринудениа» (Ебу Давуд)
Освен това религията ни разрешава в позволените веселби да бъдат отделни мъжете от жените. Сватбеното угощение, кое¬то по-рано е било само един обичай с практиката на Хз. Пейгамбера ни се превърнал в сюннет Храненето на гостите, приятели¬те и бедните хора от района се приема като нещо нормално. Дори нашият пейгамбер Мухаммед (а.с.) повелява: «Няма нищо добро в сватбено угощение, на което не са поканени бедните!» (Бухари, Муслим, Ибн Маадже). Когато нашият Пейгамбер научил, че Абдуррахман б. Евф се оженил, повелил му: «Заколи поне една овца и дай сватбено угощение!» (Ибн Маадже)

© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.