Не е възможна вярата в Аллах без вярата в неговия Пратеник

В айета, който рецитирах, Всевишният Аллах повелява: „Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение.” (ен-Ниса,4: 150-151)
Основните принципи на религията са „тевхид”, тоест вярата в единството на Аллах (с.т); „нубуввет”, вяра в Неговите пратеници и „меад”, вяра в съдния ден. Вярата в пратениците, който е един от тези принципи в същото време е една неразделима част от ислямската религиозна система.
Ако не повярваме в любимият ни Пратеник (с.а.с), който е разяснил Свещения Коран, ние не може да бъдем истински мюсюлмани и да живеем изцяло ислямската религия. Защото този, който е повярвал в Пейгамбера е повярвал и в Аллах, а този, който го е отхвърлил е
отхвърлил и Аллах. Вярата в Пратеника се изразява в това да се повярва и приеме всичко, което е донесъл от Неговият Господар. Затова иманът, тоест вярата в единството на Аллах без вярата в Неговите Пратеници не е приета за достатъчна при Аллах (с.т).
При изговарянето на първото условие от имана – „келиме-и тевхид” или „келиме-и шехадет”, директно след вярата в Аллах споменаваме и вярата в Неговият Пратеник (с.а.с.). Приемаме, че вярата в Аллах и вярата в Неговият Пратеник са неразделими, и че не е достатъчно да се повярва в Аллах без да се повярва в Неговият Пратеник. Това е така, защото в Свещения Коран Всемогъщият ни заповяда: „Кланяйте намаз!!”, но ние не знаехме как, после взимайки за пример Неговият Пратеник, научихме как са се кланяме. Аллах ни заповяда да държим оруч, но ние не знаехме как, после научихме начинът, по който Той иска да държим оруч от примера на Неговият Пейгамбер.
Пратеникът на Аллах е повелил: “Който ми се подчини, той се е подчинил и на Аллах, а който ми се противи, той се противява и на Аллах...” (Бухари). Също така е казал: „Който от сърце повярва и засвидетелства, че няма друг Бог, освен Аллах, и че Мухаммед е Негов Пратеник, Аллах забранява огъня (джехеннема) за него.” (Бухари). Затова без да се повярва категорично в Аллах, в Неговият Праеник и в това, което е донесъл (тоест Корана), не може да се стане вярващ. А хадисите, в които се споменава, че този, който каже „Ля иляхе илеллах – Няма друг Бог, освен Аллах”, ще влезе в дженнета, се приемат като цялостно приемане и утвърждение в Исляма, а не буквално. Защото още от началото на ислямската религия до наши дни, мюсюлманите са единодушни, че приемането и потвърждаването на Мухаммед (с.а.с.) като Пратеник на Аллах е част от най-важната и непроменима основа на вярата.
Любимият ни Пратеник е учител в училището на милостта...Той е извор на милосърдие за хората, той е светлината на мъдростта и пътеводителят към истината. Ние видяхме и научихме от него най-добрите качества на човечеството като обич, състрадание, лоялност, истина, справедливост, правосъдие, надеждност, скромност, смелост;
и това да бъдем раби на Аллах и да не служим на други, освен Него.
Вярата в Пейгамбера трябва да бъде потвърдена както с думи, така и с действия и поведения. Вярата в Пратеника не се състой просто от поставяне на ръцете върху сърцето, когато се изговаря името му.
А се състой в това да го обичаме повече от всичко, да изпълняваме заповедите на Аллах, които той донесъл и да правим салеват, когато се споменава името му. Когато един човек последва Пратеника, това означава, че е последвал правият път, от който Аллах е доволен.
Който иска да получи дял от красотата на човечеството, трябва да го вземе за пример. Който иска да стане добър мюсюлманин, нека следва неговото напътствие. Който иска да бъде от обичаните раби на Аллах, нека следва неговият път. Защото нашият Господар е събрал в него (с.а.с.), всички добри качества, които иска да вижда в Неговите раби.


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.