Знанието

Ебу-д-Дерда заявява: „Чух Расулюллах, като казваше: „Ако някой поеме на път, за да усвои науката, то Аллах открива пред него пътищата, водещи до рая. Меляикета разтварят криле в знак на уважение над човека, който знае и усвоява науката. Всичко по небесата и на земята, дори рибите във водата, умоляват за благоволението на Аллах за усвояване на знанието. Ученият превъзхожда обикновения раб на Аллах, както пълнолунието грее по-силно от останалите звезди. Учените са наследници на пейгамберите, които от своя страна оставят в наследство не злато и сребро, а единствено знанието. Който е успял да получи своя дял от това наследство, той е получил голям и ценен дял от него!“ Тирмизи, Илим, 19

Великата ни религия е отдавала и продължава да отдава голямо значение на знанието и усвояването му. Достигналата до нас повеля „Чети!“ отпреди векове е блестящ пример за това. С разбирането, че четенето и придобива нето на знания е по-полезно от всичко друго на тоя свят, последователи на любимия ни Пейгамбер (с.а.с.), като се почне от Дар-ул-Еркам в Мекка и се стигне до възпитаниците на школата Суффе в Медина, в надпревара се старали да изпълнят тази повеля. Благодарение на това поощрение поколения мюсюлмани са направили много и различни важни открития в името на науката.

Понятието „илим“ (знание) заедно с производните от него се споменава близо 790 пъти в Корана. Така че с редица предупреждения от рода на „Не мислите ли?“, „Не четат ли?“, „Не се ли поучават?“ и „Може ли знаещите да са еднакви с незнаещите?“ мюсюлманите биват настоятелно поощрявани да усвояват науката. Както става ясно от

горепосочения хадис, учените и тези, които усвояват науката, винаги са били възхвалявани и пред тях винаги са били отворени вратите на рая.

По отношение усвояването на науката ислямът не прави разлика между мъжете и жените, като и на двете страни възлага еднаква отговорност. Повелите на Корана в това отношение са валидни и за двете страни. Впрочем следните слова на любимия ни Пейгамбер (с.а.с.) са ясни доказателства в това отношение: „Усвояването на науката е фарз за всеки мюсюлманин, бил той мъж или жена“. Поради изискването на тази повеля никога жените мюсюлманки не са били лишавани от това си право. Ние узнаваме, че в Епохата на щастието жените спокойно са посещавали месджида и са слушали беседите на Расулюллах, като дори не се стеснявали да му задават въпроси. От страниците на ислямската история научаваме, че жените на енсар не желаели да отсъстват от научните кръжоци. Веднъж жените от Медина рекли: „Я, Расуляллах! Мъжете ни изпревариха в слушане на вашите беседи и възползването от тях. Добре би било да заделите и за нас един специален ден за беседи“. С тези думи те заявили своята тревога. Няма съмнение, че по отношение на обучението и възпитанието на жените по време на Епохата на щастието челно място заемат съпругите на Пейгамбера ни. Хазрети Айше (р.а.) заема най-първото място със своето желание за знания и усвояване на науката. Любимката на нашия Пейгамбер (с.а.с.) не се свеняла да задава въпроси по теми, непознати за нея, и упорито настоявала, докато получи задоволителен отговор.

Когато се запознаем с преданията, достигнали до нашето време, разбираме, че когато светите последователи на Пейгамбера ни срещали трудности при разрешаването на който и да е проблем, се обръщали към Хазрети Айше (р.а.). Подобни примери могат да се дадат много, но смятаме, че са достатъчни тези, които приведохме в светлината на един хадис.

Нека Аллах Теаля направи да сме сред онези дами, които учат и допринасят за правилното развитие на поколенията със своите знания.

Селиме Хасанова


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.