Ислямската религия непротиворечи на науката

"Ислямската религия непротиворечи на науката нещо повече, исляма винаги насърчава търсенето, науката и провеждането на изследвания. Ако погледнем историята ще видим, че мюсюлманите когато са се придържали към науката, винаги  са стигали до разцвет, а когато са оставяли науката падението е било факт", каза главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи на откриването на научна конференция в събота. Националната конференцията се проведе в СУ "Св. Климент Охридски" на тема:"Проблеми на преводите на ислямска литература на български език". На събитието организирано от Научно изследователският център (НИЦ) на Висшия ислямски институт (ВИИ) с ръководител д-р Ариф Абдуллах присъстваха акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, прод. дфн Цветан Теофанов, декан на факултета по класически и нови филологии на СУ и утвърдени академици имащи отношение по темата на конференцията.   
"Ние сме последователи на религия, която има писание Коран Керим, което започва с заповедта "Чети". Всяко начало е трудно но с позволението на Всевишния, това начало е вече факт. Аз се надявам от тук нататък подобни форуми и подобни дейностти да не бъдат рядкост", каза още главния мюфтия. По думите му живеем във време в което исляма се използва както от негови последователи позовавайки с на тяхното непознаване на религията така и от хора, които използват тази ситуация и се прехранват на гърба на това невежество.
"В нашето съвремие може би за пръв път сме изправени пред предизвикателства да даваме отговори или по точно да се опитаме да даваме отговори на въпроси, които не са съществували и до днес", посочи религиозния лидер.  Това обаче според него, е залегнал във философията на ислямската религия да намира отговор във всяко едно време и във всяко едно място. Научните изследвания според главния мюфтия са  вид иджштихад. Пратеника Мухаммед а.с. казва: "Когато човек, който прави изследване или иджтихад ако намери истината или намери правилния отговор получава две награди, ако сгреши получава една награда".
"Начина да се доберем до истината е диалог. Начина да се доберем до истината е именно академична дейност", подчерта д-р Хаджи.


ВИИ се утвърждава като важен учебен и научно изследователски център


"Радвам се да ви поднеса приветствието на откриването на първия изследователски център към ВИИ в София. Чийто исторически корени са свързани с далечната  1922-1923 г. когато в Шумен се открива Средното училище НЮВВАБ  а десетилетие по късно към него се създава висше с учебни планове и програми подготвени от опитите и традициите  известния университет Ал Азхар ал Ислями в Кайро", каза акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН в своето приветствие на конференцията.
По думите му Висшия ислямски институт се утвърждава като важен учебен и научно изследователски център на българските мюсюлмани като място на толерантност и диалог между религиите  в страната.
Председателя на БАН припомни за подписаната Декларация за толерантността на вероизповеданията и етносите в република България на 05.02.2013. Тя съдържа призив за мир и сътрудничество, социален икономически напредък, за спазване на конституционните закони и принципи както и духовните традиции на българския народ.
Според акад. Воденичаров само с ефективен диалог, сътрудничество между всички граждани с различни етнически произход, с различни вероизповедания, с различни идеи и професии, можем да бъдем пример за младите хора, за тяхното социално културно израстване.
"Пожелавам успех на научния изследователски център към ВИИ в мисията да даде своя значителен принос във възпитателната социална област по отношение на предизвикателствата в страната особено що се отнася за младите. В тази връзки са необходими сътрудничество с всички социални сили за насърчаване на общото благо за доброто на нашето отечество" , заяви председателя на БАН.


Знанието няма принадлежност


"Позволете ми от името  експертния съвет на НИЦ към ВИИ, сърдечно да благодаря на всички вас за присъствието и участието на това наше събитие днес. Който е важно значително поради характера на темата, която ще бъде анализирана. Но то също така е важно поради проявата на тази добра воля за партньорство и научно сътрудничество и до различните дисциплини", каза д-р Ариф Абдуллах, ръководител на НИЦ. По думите му това е повод, който ни дава надежда за бъдещо съвместно участие в други проекти, също така карани да мислим, че партньорството между нас не партньорство между две взаимно изключващи се парадигми на знанието секуларна и религиозна. А това интердисциплинарно партньорство.
"Знанието няма принадлежност, знанието е универсално  и принадлежи на този, който го усвоява. И се отличава със силния убедителен аргумент в своята обективност", каза още ръководителя на НИЦ. Според него исторически факт е,  че през средновековието от името на религията срещу учените и науката се упражнявало изключителен натиск дори престъпление базирано отношение, че знанието не може да бъде друго освен религиозно. Този исторически факт несъмнено тежи на съзнанието на научно религиозната воля. От контра позицията, която се твърди и се опитва да наложи, че няма друг обективен модел на знанието освен секуларно академичния и тя е позиция, която едва ли би могла да се приеме съвсем точно. Векове наред сред известните абасидски научни  дебати, която единствения критерия е бил силният убедителният аргумент, мюсюлманите живеят в една интелектуална  стагнация, интелектуален застой, където отново науката се определя по религиозен белег. През 1882 г. известни за всички вас или повечето от вас Джемаледдин Ал Авганив своя лекция казва: "Най-странното от всички неща, че нашите учени  класифицират знанието в две основни категории мюсюлманско наука и европейска наука, което вкара много от нас да бъдат лишени от полезното знание от което човек може да придобие".


Ислямът нетрябва да се представя като евтина пропаганда


"Бих искал да ви предам специалните поздрави и пожелания за успех в конференцията от името на ректора на Софийския университет чл. кор. проф. Иван Илчев и разбира се от мое лично собствено име. Освен като Декан на факултет моя милост се чувства и като Вас колега, който изкушен от проблемите на превода, човек, който се сблъсквал с тези проблеми   и се опитвал сам да ги решавам", каза проф. дфн Цветан Теофанов, декан на факултета по класически и нови филологии на СУ във своето приветствие.
По думите му  ислямът трябва да бъде разглеждан от съвременна гледна точка. Да не бъде представен като евтина пропаганда, той не се нуждае от това. Да бъде представен чрез повърхностни гишета лишени от съдържание.
"Много се радвам, че в тази конференция участват един от най-брилянтните специалисти по тази тематика. Темите, които те ще представят пред вас могат да бъдат обобщени в две основни направления и в две основни теми. Едната от тях е терминологията а втората основна тема е транскрипцията разбира се излиза се от тези рамки търсят се измерения като преход от словесното към словесното, което е много интересно и което е много важно", посочи професора. Той сподели, че опитвайки  се да превежда  Свещения Коран преди доста години се е сблъсква  предимно с тези два основни проблеми, терминологията и транскрипцията.
"Но важно е не само как се превежда ислямската литература а каква ислямска литература се превежда. До този момент у нас сме представили на българската публика много малка част от цялото огромно ислямско класическо наследство. Предстои огромна работа огромен труд убеден съм, че тази конференция ще даде своя много важен  принос в това благородно дело", посочи проф. Теофанов.
Дейността на НИЦ е насочена към конструктивно изучаване на ислямската религия култура и цивилизация и провокиране на ролята на исляма и мюсюлманите в съвременните измерения на обществения живот особено в България и Европа. Националната конференция има за цел да идентифицира проблематики свързани с преводите на ислямска литература на български език и да разкрие по академичен път методите за тяхното решаване. 

Снимки:

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.