Курбанът - Ибадет и Празник

 

Човекът иска винаги да бъде около любимите си хора и не желае никога да се разделя с тях. Когато те са около него, се увеличава неговата увереност, заздравява се обичта помежду им. А раздялата носи със себе си нещастие и тъга. Не са един джемаат (една общност) тези, които са заедно, но не споделят изпитанията, пред които се изправят, и не се интересуват едни от други. Ако се дистанцираме от някого, и той ще се държи на разстояние от нас. Но как можем да бъдем близки с тези, които обичаме? Разбира се, като споделяме техните чувства и нужди, като се стремим да изпълним техните желания. По подобен начин мюсюлманите трябва да се запитаме доколко сме близки с нашия Създател – Всевишния Аллах. Какви са отношенията ни с Него? Доколко Той е в сърцата ни и доколко изпълняваме Неговите заповеди? Защото Той е много близо до нас и никога не ни изоставя. Аллах казва: „Той е с вас, където и да сте“ (ел-Хадид, 57: 4). Много често Всемилостивия Аллах ни предоставя различни възможности и средства да заздравим връзката си с Него и да спечелим обичта и задоволството Му. Една такава възможност, от която трябва да се възползваме, е предстоящият празник Курбан байрам. Защото курбанът, който ще заколим, е едно средство за доближаване и спечелване задоволството на Аллах. И за да бъдем ние близо до Него, трябва да разберем много добре значението на курбана. От биологична гледна точка курбанът е животно от месо, кости и кожа. Но ако вникнем добре в неговото значение, ще разберем, че той е жертва в името на Аллах. Курбанът на Ибрахим (а.с.) не е символичен. Ибрахим е приятелят на Аллах (халилюллах), т.е. близък на Аллах. Но Всевишния поискал от него най-скъпото нещо, което притежавал – детето му. Десетки години Ибрахим (а.с.) копнеел Аллах да го дари със син. И когато молбата му се сбъднала, трябвало да принесе Исмаил като курбан. Но Аллах искал да изпита богобоязливостта на Ибрахим (а.с.) и той спечелил изпита в резултат на разговора между богобоязливите баща и син: „О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?“ Рече (Исмаил): „О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите“ (ес- Саффат, 37: 102). Наистина, да бъдеш като Ибрахим, е трудно. Трудно е да бъдеш и като Исмаил. Но днес ние нямаме ли своя „Исмаил“? Какво жертваме ние днес, за да се доближим до Аллах? Скъпото ни имущество, което толкова се страхуваме да не загубим, не е ли „Исмаил“ за нас? Колко от времето си жертваме за това, което Аллах иска от нас? Колко средства жертваме за религията на Аллах? Колко вложихме за бъдещето на нашите деца и внуци? Какво инвестирахме за развитието на мюсюлманската общност? А Ибрахим (а.с.) беше готов да заколи детето си... Ето това е моделът за подражание при изпълняване заповед на Аллах. Твърдост и без капка колебание. Да, затова Ибрахим (а.с.) е приятелят на Аллах, а Исмаил (а.с.) е неговият син. Целта на всеки един ибадет е доближаване до Аллах. Кланящите намаз, спазващите оруч, извършващите итикяф, колещите курбан нямат друга цел, освен да желаят задоволството на Великия Аллах. Всевишния Аллах казва: „Кажи: „Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господаря на световете“ (ел-Енам, 6: 162). Затова, ако използваме средствата за доближаване към Аллах (ибадетите) с други цели, ние всъщност се отдалечаваме от Него. Ето защо Курбан байрам не е празник на месото. Курбан байрам не идва, за да заредим фризерите си и да похапнем прясно месце. От Зейд ибн Екрем се предава, че веднъж Пейгамбера (с.а.с.), когато бил запитан: „О, Пратенико на Аллах, какво е курбанът“, отговорил: „Сюннет на Ибрахим (а.с.)“. После отново бил запитан: „А какво печелим от това?“. Отговорил: „За всеки косъм – награда (севаб)“ – и заклал два тлъсти рогати овена. А тези, които не знаят целта и намерението на този ибадет, само убиват своите курбани напразно! Ето защо Курбан байрам е празник за този, който се е вслушал в заповедите на Всевишния Аллах. За този, на когото сърцето му тръпне при мисълта да не се възпротиви на Аллах. За този, който се е подчинил на Аллах безпрекословно, подобно на Ибрахим и Исмаил (а.с.). Затова мюсюлманите са щастливи през байрамските дни. Курбан байрам идва, за да ни припомни за близостта на раба към Аллах, която близост ние много често забравяме. За да ни припомни отново и отново за любовта, която всеки мюсюлманин трябва да изпитва към Аллах повече, отколкото към всеки друг. За да ни припомни за богобоязливостта, жертвоготовността и твърдата непоколебимост, извиращи от цялата същност на един от най-великите Пратеници на Аллах – Ибрахим (а.с.): „И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му извикахме: „О, Ибрахим, ти изпълни съня“. Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно“ (ес-Саффат, 37: 103– 107). Такава е обичта на истинския раб към Аллах, упомената в Свещения Коран, за да бъде велик пример за поколенията. Такава е истинската същност на курбана – човек трябва в името на Аллах, заради обичта си към Него, да пожертва, когато е необходимо, от скъпото на сърцето му имане. Затова е условие животните, които ще се колят през този ден, да бъдат здрави, да нямат недостатъци, да не са прекалено слаби. Когато този ритуал по избиране на най-доброто животно за курбан е само в името на Аллах и е искрено от сърце, той ще бъде приет. Смятате ли, че притежава набожност този, който мисли само за това как да напълни стомаха си? Набожността и богобоязливостта се крият в сърцето и се проявяват в делата. Но едно празно сърце, което живее далеч от Аллах и Неговия Пратеник, не може да бъде натоварено с определена отговорност и е обречено на провал. Сега ни е предоставена възможност да изразим своята благодарност и обич към Великия Аллах. Нека се възползваме от тази възможност, защото може да е последна. Байрамските дни в нашата традиция винаги са били дни на щедро протегната ръка. Затова дълг на мюсюлманина е байрамът да се превърне в празник за всички нуждаещи се – за бедните, сираците, самотните и особено за децата. Да не забравяме в дуите си и всички онези мюсюлмани по целия свят, които са угнетени, потискани, убивани, защото тяхната болка е и наша болка. Ако не направим това, и хиляди байрами да празнуваме, хиляди курбани да заколим, резултатът ще бъде нула.