Какви качества трябва да притежава един добър имам?

 

Проф. Фарук Бешер

 

Можете да задавате този въпрос за всеки практикуващ някаква професия, но за имамите е по-важен. Защото качествата на имамите засягат цялото общество.

Като човек, започнал живота си като имам, ще споделя с вас мислите си за тази професия. Това, разбира се, са моите наблюдения и впечатления. Възможно е други хора да споделят различно мнение.

Да започнем така. Работата на имама не е толкова лесна, както изглежда от разстояние. Това е отговор за тези, които питат: „Какво пък толкова вършат имамите?“. Питат, защото са некомпетентни по темата. И второ, целият джемаат е началник на имама. Всеки си мисли, че има право да „наставлява“ имама. Затова, ако имамът не прояви търпение, е невъзможно да не се появят неприятности. И трето, имамите са тези, които най-много биват следени и подлагани на натиск от страна на държавата. Всички имами са изпитали този натиск. Затова тези, които критикуват, трябва да го правят справедливо.

Сега да дойдем на това какви качества трябва да притежава един добър имам:

НАМЕРЕНИЯ И ЦЕЛИ

Това се отнася за всяка професия, но за имама това е по-важно. Един имам, след като си зададе въпроса: „Аз защо практикувам тази професия?“, ако на първо място за него са: да бъда водач на хората в името на Аллах, да ги науча да кланят правилно намаза, да им давам знания за религията, да им покажа как да бъдат добри мюсюлмани – значи намеренията му са сериозни. Обаче, ако има намерения да печели добре, да води добър живот, според мен трябва да се ориентира към някоя друга професия.

ОБИЧ И ВСЕОТДАЙНОСТ

Ако един имам върши работата си с такова желание, достигащо до любов към професията и джамията, това е доказателство, че този имам е жив. Докато продължава така, той ще получи „повишение“ и в служенето. Същевременно това състояние е и състояние на джихад. Или казано по друг начин, този, който изживява това, значи той прави джихад. Точно това ще повиши и съживи духа на мюсюлманите. Ако го няма това, другите качества не ще помогнат много.

 ЗНАЕ, ЧЕ СЕДИ НА ПОСТА НА ПРАТЕНИKА МУХАММЕД (С.А.С.)

Както се знае, Пратеника е имам (водач) на всички мюсюлмани. Сега имамите изпълняват отчасти неговата функция, представляват го на ниво „имамет-и сугра“, т.е. „малко водачество“. Ако, когато върви към михраба, пристъпва с мисълта: „Сега тук не присъства Пратеника, затова на негово място заставам аз“, това значи, че той се опитва да бъде достоен за позицията си.

ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТ И СЪЗЕРЦАТЕЛНОСТ

По-голямо богатство от знанието няма нито при Аллах, нито пък при хората. Затова, както казват, „най-високият от всички рангове е знанието“, „който знае, е силен“. Знамението, което знаем всички, може да бъде разбрано и по този начин: „Върховен от един учен е само по-ученият от него“. Ще видите, че имамът, който се е изучил в името на Аллах и разпространява знанието си, воден пак от това чувство, ще бъде светлина не само за своя джемаат, но и за други хора около себе си, като извиращ малък извор, който озеленява голяма ливада. Разбира се, за имама с първостепенно значение е знанието, свързано с неговата професия, неговия джемаат, неговата религия. И накрая трябва да премине към съзерцаване и размисъл. Това означава размисъл за нещата, които някои наричат философия, някои – търсене на отговори.

ИЗПЪЛНЯВАНЕТО НА НАМАЗА

Всъщност това е главната задача на един имам. Съзнанието, че е застанал пред Аллах телом и духом, със страхопочитание; изпълняването на молитвата, размишлявайки над прочетеното; кланяне на намаза така, сякаш е застанал на живо пред Аллах. Това са условията на тадил-и еркян или това, което е нужно за един „правилно изпълнен намаз“.

ВЪЗВИШЕН МОРАЛ

Разбира се, и това не се отнася само за имама, обаче имамът трябва да бъде напред и в това отношение. Няма някой, който да не харесва морала и да не го възхвалява. Обаче не толкова лесно се достига до него. Покойният Али Фуат Башгил казва, че „моралът се дели на два вида: вроден и придобит. Вродените не могат да се променят, обаче могат да бъдат превъзпитани. А придобитите могат да се променят“. Същевременно това може да се нарече и възпитаване на чувствата. Както се казва в Корана, това е тезкийет-ун-нефс. За това, разбира се, е нужно четене, обаче прекарването на време с тези, които имат такъв морал, е по-лесният и по-бързият начин. „Ихя“ на Газали е препоръчително четиво по тази тема…

Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 05, 2018

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.