Женитбата

 

Ислямът е определил женит- бата като щит срещу прелюбоде- янието.Естествено, целта на же-нитбата не е само предпазване от прелюбодеянието.
          Някои от основните цели на женитбата са:                                                                                     1) Изпълнение на заповедта на Аллах Теаля.

За да бъде продължен родът на човека, който е наместник на Ал- лах на земята, е необходимо да има женитба. Затова Той повелява: „И  встъпвайте в брак с несемейните сред вас“ (ен-Нур, 24: 32). Ето защо женитбата е заповед на Аллах и извършването на женитбата се приема като богоугодно дело.

2) По-добро изпълнение на религията.

Това се разбира от хадис на Мухаммед (с.а.с.), в който казва: „Женитбата е половината от религията, който се ожени, е изпълнил половината религия, след това да се старае да изпълни втората по-ловина“.

Когато човек се ожени, той свързва живота си с партньор, с когото споделя чувствата си, проблемите и радостите си. Всеки човек намира опора и подкрепа от съпруга/та си, те взаимно се допълват и си помагат и така живеят щастливо.

3) Запълване на духовната празнота.

Понякога човек се чувства самотен, макар и да се намира между хората. В такъв момент изпитва необходимост от съмишленик, партньор или някой много близък, който ще му помогне да се почувства значим и равноправен. Друг път пък човек е напрегнат и има нужда от нечия утеха, а понякога изпада в отчаяние и се нуждае от насърчаване. Във всички случаи най-добрият утешител и покровител за мъжа е съпругата, а за жената – нейният съпруг. Това се потвърждава от айета в Корана, в който Аллах Теаля повелява:

„И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост…“ (ер-Рум, 30:21).

Не е възможно човек да се довери на някого и да му разкрие чувствата си, ако не очаква от ответната страна разбиране и съчувствие, каквито се срещат само при съпрузите.

4) Възможността човек да се грижи за някого и някой да се грижи за него.

Човек не може да живее сам за себе си. Той е обречен да живее заедно в общество и изпитва необходимост от покровителството на това общество, както и да се чувства удовлетворен, когато той допринесе нещо за благото на обществото. Най-добрият израз на казаното дотук е женитбата. Мъжът - в съответствие със своята физиология – полага грижи за материалното обезпечаване на семейството си, като в замяна на това получава уют и спокойствие в дома си. По същия начин съпругата дарява съпруга си, като става майка на неговите деца, а в замяна на това се радва на любовта и попечителството на съпруга си. Най-голямата радост и за двамата си остават децата. Родителите са щастливи, когато децата им са щастливи, родителите полагат повече грижи за децата, отколкото за себе си, и страдат заради страданията на децата си повече, отколкото за себе си… Това е само една част от плодовете на женитбата, която дава възможност на хората да почувстват сладостта на живота и да разберат важността на мисията си на този свят.

Естествено, положените грижи за децата не са едностранни, тоест човек полага грижи не само за материалното обезпечаване на семейството си. Възпитанието на децата е не по-малко важно от осигуряването на прехраната и поминъка. Децата, получили майчина обич и бащини грижи, също имат задължения към родителите си. Доброто възпитание на децата и тяхното добро отношение към родителите се пренасят в обществото и по този начин човешките ценности намират приложение във формирането на обществения мироглед. Така моралът в обществото се запазва, доброто отношение между хората и високата човешка нравственост се предават и на поколенията.

За съжаление, в нашето съвремие не се обръща сериозно внима-ние на проблемите, свързани със семейството. Ние сме свидетели как една част от младите мъже и жени предпочитат да живеят заедно, без да са женени, под предлог че бракът е отживелица и че съвременната младеж не трябва да се съобразява с подобни обичаи. Друг аргумент за ергенския живот е финансовият проблем. Страхът да се поеме отговорност или опасенията, че женитбата ще натовари личния им бюджет, са преграда пред някои млади хора. В основата на всичко стои непознаването на религиозните принципи, слабата вяра и отчаянието, което е обзело хората.

Ислямската религия насърчава младежите да се женят, като заедно с това подчертава важността на човешкото достойнство и човешката чест. Нещо повече, характерно за ислямското право е, че една от основните му цели е опазване на човешкото достойнство. По този въпрос Мухаммед (алейхисселям) казва: „Този, който бива убит при защита на достойнството си, е мъченик…“.

Тук е мястото да се отбележи, че това са принципи, които под една или друга форма заемат място във всяка религия. Именно това налага сътрудничеството между различните религии в много насоки, но най-вече по въпросите, свързани със семейството, като приравняване на религиозните бракосъчетания с гражданските, въпроса за абортите и пр.     Казаното дотук идва да ни покаже важността на религията в обществения живот и че в наше време религиозните дейци са призвани да обясняват на хората, че религията не е свързана само с погребенията на мъртъвците и че хората трябва да бъдат религиозни и да организират живота си според вярванията си, защото това е единственият начин да бъдат щастливи.

Необходимо е да приемем и реалността, че хората в България са били откъснати от религията дълго време, поради което не всички възприемат еднакво религиозните принципи, но точно в това се състои ролята на религиозните водачи – да проповядват на хората по разбираем и достъпен начин. Пример за това е Мухаммед (с.а.с.), който казва: „Повелено ми е да разговарям с хората според техните възможности за разбиране“.

Ето защо имам смелостта да твърдя, че религията е имала и ще има място в обществото и ще напътства хората във всички аспекти, та даже и в интимните човешки отношения като женитбата, по които въпроси политиката не може и не е в състояние да намери решение.

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.