Денят Ашуре

Думата „Ашуре“ произлиза от наименованието на арабското число „ашера“, което означава „десет“. И понеже този празник се празнува на десетия ден от месец Мухаррем по ислямското летоброене – Хиджра, в нашата култура бил нарекан – „Ашуре“ или „денят Ашуре“

Денят Ашуре е свързан с доста различни случаи в ислямската история. И понеже месец Мухаррем, в който се намира този ден, е един от свещените – забранени месеци (вж. „Ет-Теубе“, 9:36), то това става причина да заеме още по-важно място в религиозния календар на мюсюлманите.

В основните сборници с хадиси се разказва, че когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се преселил от Мекка за Медина, намерил юдеите там да спазват оруч през този ден. Запитал ги каква е причината за това, а те му отговорили, че Аллах Теаля през този ден спасил Исраиловите синове от потисничеството на фараона, и че Муса (а.с.) спазвал оруч през този ден. Когато научил за това, Пейгамберът казал: „Аз съм по-близък на Муса от вас!“ После насърчил и мюсюлманите да спазват отруч в този ден. (Бухари, Саум, 69; Ебу Дауд, Саум, 63)

В друга версия на преданието се казва, че Пратеникът (с.а.с.) насърчил мюсюлманите да спазват заедно с оруча през деня Ашуре по един ден преди или след него или пък три дена поред, т.е. 9-и, 10-и, 11-и ден от месец Мухаррем, за да се различават от традицията на юдеите.

От майката на вярващите – Хазрети Айше (р.а.) се разказва, че преди Преселението – хиджрет, мекканците спазвали оруч през този ден, Пейгамберът (с.а.с.) и мюсюлманите също го спазвали. Но когато бил повелен рамазанският оруч, някои спрели да държат оруч през този ден, а други продължили това и през идните години…(Теджрид-и Сарих, VI/307, 308).

В сборника на Имам Муслим се споменава, че „Най-благодатният оруч след месец Рамазан е онзи, който се спазва през месец Мухаррем.“ (Муслим, Съям, 202-203)

В коментарите към този и подобните на него хадиси се споменава, че оручът през деня Ашуре е кефарет – т.е. опрощава (малките) грехове, извършени през предходната, минала година.

Освен това, в различни исторически извори се споменават предания, че в този ден:

-      Били спасени Исраиловите синове от потисничеството на фараона;

-      Корабът на Нух (а.с.) заседнал на сушата;

-      Хазрети Юнус (а.с.) бил спасен от корема на рибата;

-      Било прието покаянието на Адем (а.с.)

-      Хазрети Юсуф (а.с.) бил спасен от кладенеца;

-      Иса (а.с.) в този ден бил възкачен в небесата;

-      Ибрахим (а.с.) бил спасен от огъня…

…. и много други подобни предания, за които няма никакви достоверни доказателства.

За съжаление, този ден е свързан и с една от най-горчивите случки в ислямската история, а именно с шехадета и убийството на Хазрети Хюсейн – внука на Пейгамбера (с.а.с.), през 61 година по Хиджра…

Именно поради това, денят Ашуре се приема и за „маатем“ (ден на тъгата) в някои краища на мюсюлманския свят.

В нашето общество е прието през този ден да се готви и „Ашуре“ – десерт от сварена и подсладена със захар пшеница, царевица, стафиди, орехи и други сухи продукти, според мястото и традицията на обществото.

Според някои недостоверни предания, историята на ашурето, т.е. десертът, който се готви в този ден, се простира до пратеника Нух (а.с.). Където се разказва, че корабът му останал толкова дълго във водата, че почти не останало нищо за ядене в него. Тогава Пейгаберът Нух заповядал да докарат всичко, което е останало за ядене – пшеница, царевица, боб, ориз, стафиди и т.н. Когато ги донесли – шепа от това, шепа от онова, той ги събрал на едно място, сварил ги и раздал от ястието на всички, които се намирали в кораба. В същия ден корабът акостирал на сушата и така всички били спасени… И все пак Аллах Теаля знае най-добре!

Автор: Д. Хатип

 

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.