ШЕРИАТСКИ НОРМИ ЗА ЖЕНИТБАТА

 

 

По отношение на думата „женитба“ в българския тълковен речник е посочено езиковото значение „встъпване в брак, женене“, изброени са синоними като „бракосъчетание“, „брак“, „сватба“ и пр. В арабския език за женитба се използва изразът „зивадж“, който означава съпоставяне или свързване на един предмет с друг. В ислямското право освен понятието „зивадж“ се използва и „никях“, които са синоними.

Като понятие вислямското право женитба означава: „Сделка между мъж и жена, според която жената става хелял на мъжа, което ще рече, че мъжът става хелял на жената от сексуална гледна точка, а мъжът притежава правото да се възползва по сексуален път от жената, по позволен от шериата начин (Низам-ул-усра фи-л-ислям, 1/96).

От това определение следват два извода:

Първият е, че възможностите, които дава женитбата на мъжа, се различават от възможностите, които дава на жената. „Мъжът става хелял на жената от сексуална гледна точка“ означава, че той не е длъжен да се ограничи само с една жена, има право да се ожени за още три жени. Тя обаче не може да се омъжи за друг мъж, защото след женитбата той е единственият, който притежава правото да се възползва от съпругата си по сексуален път.

Вторият извод е, че женитбата не дава право на мъжа да притежава същността на жената, нито да притежава нейните качества или умения, той притежава правото да се възползва от нея по сексуален път.

След това кратко въведение нека да разгледаме становището на шериата (хукум) за никях.

Известно е, че шериатът дава становище по всеки въпрос, свързан с човешкия живот. В тази насока човешките дела са или изпълнение на задълженията пред Аллах, за което извършителят получава награда; или са забрани, като при извършването им извършителят заслужава наказание, а при наличието на възможност да ги извърши, ала човек се въздържа от извършването им поради желанието си да изпълни заповедта на Аллах, получава награда; или са неутрални, за които не получава нито награда, нито наказание. В този ред на мисли женитбата бива няколко вида:

Женитба, която е фарз (категорична заповед на Аллах):

Ако дадено лице има възможност да се ожени/омъжи и смята, че може да изпълнява ангажиментите си като съпруг или съпруга, и когато не се ожени, не може да се владее и ще извърши прелюбодеяние (зина), женитбата му е фарз. Както става ясно, единственият начин въпросното лице да се предпази от зина е женитбата, а предпазването от зина е фарз. Тук се прилага правилото по методология на ислямското право (усул-и фъкъх), което гласи: „Когато изпълнението на някое задължение е възможно само чрез изпълнение на даден казус, то изпълнението на този казус е задължително“.

Женитба, която е харам (забранена):

Ако дадено лице е убедено, че когато се ожени, няма да е в състояние да обезпечи поминъка на семейството си или да задоволява сексуалните потребности на съпругата си поради болестно състояние или поради напреднала възраст, или е убедено, че не е в състояние да се отнася нормално със съпругата си, женитбата му е харам. По този въпрос правилото от усул-и фъкъх гласи: „Деяние, което е причина за харам, също е харам“.

И третата норма е свързана с лице, което е в нормално положение, сиреч, ако човек не се страхува, че ще извърши зина, и не се ожени, но заедно с това има възможност да се ожени, учените имат различни становища по въпроса дали е длъжен да се ожени, или не.

Първото виждане е на последователите на имам Шафии, които смятат, че женитбата на такъв човек е мубах, тоест човек има право на избор – да се ожени или не. Следователно, ако се ожени, няма грях или награда; ако не се ожени, също няма грях или награда. Като доказателства изтъкват разбирането, че „човек да се отдаде на наука и ибадет е по-добре, отколкото да се жени и да задоволява сексуалните си нужди“.

Второто мнение е на джумхур (мнозинството), според които женитбата е сюннет, тоест, ако човек се ожени, ще бъде възнаграден; а ако не се ожени, ще бъде порицан. Доказателствата им са, че Мухаммед (с.а.с.) се е оженил, а следването на неговия начин на живот е сюннет. Както и хадисът, в който той казва: „Женитбата е мой сюннет, а който се отвърне от сюннета ми, не е от мен“ (Бухари, Муслим). Освен това привеждат като довод и хадиса, който гласи: „О, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени“ (Бухари, Муслим, Ебу Давуд).

И третото виждане е на захиритите, за които женитбата е задължение, което означава, че ако човек се ожени, ще бъде възнаграден, а ако не се ожени, ще бъде наказан. Доказателството им е айетът, в който Аллах Теаля повелява: „И оженете се за жените, които харесвате…“ (ен-Ниса, 4: 3). В този айет има заповед на Аллах в смисъл на задължение (ваджиб).

Другият им довод е, че женитбата е единственият път за предпазване от зина, което е фарз, а правилото в тази връзка вече бе посочено по-горе.

 

Д-р Мустафа Хаджи Главен мюфтия

Списание Мюсюлмани

 

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok