Бисерът на Дунавския бряг:

СИЛИСТРЕНСКАТА КУРШУНЛУ ДЖАМИЯ

Град Силистра, който от векове е един от важните центрове на мюсюлманско-турската ни култура, е определен от посетилия го Евлия Челеби като „място на борците, пазещи границите на вярата“. Той е бисерът на Дунава, увековечен в произведението на видния турски поет Намък Кемал. В миналото многото ислямски културни паметници определяли облика на Силистра, а днес „Куршунлу джамия“, която е централният исторически паметник в града, също има определяща роля в неговия архитектурен облик.

Навремето „Куршунлу джамия“ се намирала в южната част на града – вътре в крепостта. Днес тя е в самия център. В историческите описания е представена като бяла каменна сграда с масивна конструкция, покрита с оловен купол, стройно минаре, обикновен михраб, минбер и махфил, двор и учебни килии. Така е била преди, защото тази джамия, която е построена от везира Синан паша, няколко пъти е изгаряна, разрушавана и основно ремонтирана, вече почти изцяло тя е друга сграда. Един от последните цялостни ремонти е направен от Мухсинзаде Мехмед паша, който три пъти е бил управител на града и региона между 1749–1758 г., затова в някои източници се споменава като негова джамия.

Много ценна информация за този паша ни дава японският османист Юзо Нагата, според когото Мехмед паша е бил 6 години министър-председател (садразам), както и съпруг на Есма султан – дъщеря на султан Ахмед III. Разболял се дни преди подписване на мирния договора при Кючюк Кайнарджа и на връщане към Истанбул починал в гр. Карнобат (1774).

„Куршунлу джамия“ се намирала на чаршията и била много посещавана за намаз. След ремонтирането й от Мухсинзаде Мехмед паша разходите за функционирането й били поети от вакъфа на съпругата на благодетеля – Есма султан, което предполага, че предишните вакъфски имоти, посветени на джамията, са били съборени по време на война или бедствие. През 1775 г. в джамията служили следните служители: 1 хатиб, 2 имама, 1 ваиз, 2 девирхана (четци на Корана), 2 муаллима (учители), 2 мюеззина, 2 кайюма (поддръжка) и 1 управител на вакъфа. За посрещане на разходите им били построени 7 дюкяна.

В резултат на постоянните руско-турски борби в района в началото на XIX век „Куршунлу джамия“ отново била разрушена. Този път ремонтът е разпореден от страна на султан Махмуд II, но става ясно, че не е довършен, затова няколко години след това е направен нов основен ремонт. А султан Абдулмеджид, който посетил Румелия, е изпълнил петъчния намаз на 5 юни 1846 г. в наскоро обновената „Куршунлу джамия“.

„Куршунлу джамия“, която виждаме днес, е изградена от дялани камъни и е с почти квадратен архитектурен план. Залата за изпълнение на намаз е с размери около 9х9 метра, а височината й отвътре е 12 метра. Куполът й е покрит с олово и на ъглите й са разположени кулички, които са предназначени за баланс, но също така придават естетичен вид. Джамията, която е изследвана обстойно от проф. Л. Миков, е с външни стени, на които са изобразени геометрични и растителни фигури, построени са и къщички за птици, които са едни от най-ценните в България. Стените външно са укрепени със седем пиластъра – четири от тях са колоните по ъглите, а трите са по средата на стените. Това оригинално архитектурно решение дава възможност за разполагане на купола не върху барабан, а директно върху колоните.

Прозорците й са изградени в европейски стил на три реда. Тези на долния и средния ред са обградени с каменни рамки. А намиращите се на третия ред са разположени по един много интересен начин върху външните колони. Входът на джамията е доста впечатляващ и изящно украсен. Вратата й е произведение на изкуството.

Михрабът е най-важният компонент на джамията. При „Куршунлу джамия“ той е ограден от двете страни с две колони, завършващи с капители. А мраморният й минбер, който служи за изнасяне на петъчни и байрамски проповеди, е запазен в оригинал и по стената му са изобразени слънце и геометрични фигури. Вече джамията няма махфил, обаче има малка, изглеждаща като декоративен елемент, катедра (кюрси) за изнасяне на ваз и насихат, намираща се в предния ляв ъгъл на джамията. На стройното минаре се излиза от вътрешната задна дясна страна на джамията. Разликата във вида на основата и тялото му са доказателство, че са продукт на различни периоди.

В украсата на джамията се вижда влиянието на бароковия стил от XVIII век. Майсторски изписаната декорация е израз на балансиран синтез между традиция и иновация. В украсата на интериора се срещат мотиви от вечнозелени и живи листа, както и плодове, цветя, букети, вази, окачени венци и медальони. Куполът е изписан с едри геометрични фигури.

С респекта, придобит от изминалите векове, въпреки разрушенията, един от прекрасните образци на историческото и културното ни наследство и днес се радва на изпълняващите намаза си мюсюлмани, водени от дългогодишния белобрад имам Хаджи Шефкет ефенди. Нека Аллах да отреди „Куршунлу джамия“ още да дава духовна енергия на своите посетители!

Автор: Салих Делиорман– Изследовател 

Източник: Списание „Мюсюлмани"