"Споменаване на Аллах" в айетите и хадисите 

По-долу ще посочим айетите и хадисите, които подчертават достойнствата от споменаването на Аллах: „И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз и благодарете Ми и не Ме отхвърляйте!“ (Бакара, 152)

„И споменавай често своя Господар, и Го прославяй сутрин и вечер“. (Ал-и Имран, 41) „Споменавай своя Господар в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер и не бъди от нехайните!“ (Араф, 205)

„...Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват». (Раад, 28)

„И кланяй намаза! Молитвата предпазва от покварата и от отреченото. Най-великото е споменаването на Аллах“. (Анкебут, 45)„Нима (такъв е като) онзи, който се моли в часовете на нощта,изправен и свеждащ чело до земята в суджуд и се спасява за отвъдния живот и се надява на милост от своя Аллах?“ Кажи: „Нима са равни онези, които знаят и онези,които не знаят? Поучават се само разумните хора“. (Зумер, 9)

А ето и свещените хадиси:„О, син на Адем, споменавай Ме с езика си, за да мога и Аз с одобрение да те споменавам». „Споменавай Ме със сърцето си, за да мога и Аз да те споменавам. Споменавай Ме като се умаловажаваш, за да мога и Аз да те споменавам като те възвеличавам!“

„О, син на Адем, когато Ме споменаваш: ще постигнеш изобилие от блага, ще се радваш с Мене, ще се одухотворяваш!“

„О, син на Адем, който Ме търси, ще Ме намери. Който Ме намери, служи на Мене. Който Ми служи, Ме споменава. А този, който Ме споменава, споменавам го и Аз и ставам негов любим“.

Нашият Пейгамбер (с.а.с.) повелява: „Който обича да споменава Аллах и Аллах го споменава“. „Сатаната бяга от сърцето на този, който споменава Аллах и се вселява в сърцето на онзи, който не Го споменава“.„Не може да има по-висш ибадет от споменаването на Аллах“.

„Всеки, който кланя сутрешния си намаз с джемаата, след което,споменавайки Аллах, изпълнява два рекята намаз, той получава севаб равносилен на едно поклонение хадж.“

„Този, който изрича: „Ля иляхе илляллах!“, сърцето му се отърсва от мрака. Нашият Пейгамбер (с.а.с.) ни повелява: „О, мои последователи и приближени, искате ли да ви съобщя кое е по-доброто нещо от добрите ви дела, по-чисто от действията ви по пътя на Аллах, най-висшата степен, която ще постигнете, по-скъпо от златото и среброто, което ще дарите, от срещите с враговете, при което ще се обезглавите?“ Приближените го попитали: „Кое е то, Расулюллах?“ Нашият Пейгамбер (с.а.с.) повелил: „Непрестанно да споменавате Аллах!“

В един кудси хадис Аллах Теаля повелява: „Който Ме споменава, поради което занимание не може да намери време да Ме помоли за нещо, Аз ще го даря с повече блага, отколкото даряваме другите, които Ме молят!»

„Ако Моите раби Ме споменават в сърцата си, то и Аз ще ги споменавам сърдечно. Ако Ме споменават сред обществото, то и Аз ще ги споменавам в общества по-достойни от техните. Ако те се доближат до Мене, то Аз ще се доближа цял аршин до тях. Ако поемат по Моя път, то Аз ще ги придружавам по-бързо“.