Качествата на истинския вярващ

Знаем, че когато един човек повярва в съществуването и единството на Аллах Теаля и това, че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник; в меляикетата; в книгите; в пейгамберите; в съдния ден и съдбата, той става мюсюлманин. Но заедно с всичко това, всеки вярващ трябва да се стреми да бъде съвършен и зрял мюсюлманин, като развива и укрепва своята вяра. А за да се добере до тази висша степен, той трябва да се подчини на заповедите на Аллах Теаля, да страни от всичко, което Той е забранил и да следва сюннета на Неговия Пейгамбер (с.а.с.).

Аллах Всемогъщия, посочвайки някои от качествата на истинските вярващи в Свещения Коран, повелява следното:

„Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите зна­мения, те усилват вярата им, и на своя Господар се уповават; които отслужват намаза и от онова, което сме им дали, раздават. Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Госпо­дар, и опрощение, и щедро препитание..“ (ел-Енфал, 8: 2-4)

„Сполуката е за вярващите, които в своя намаз са смирени, и които от праз­нословието странят, и които милости­нята зекят дават, и които целомъдрие­то си пазят,… и които повереното им и обетите си съблюдават, и които своите молитви редовно отслужват,…“ (ел-Му­минун, 1-5; 8-9)

„..и които в своите свидетелства са правдиви,..“ (ел-Меаридж, 70: 33)

„..които раздават и в охолство, и в оскъдица, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните, – и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, – а кой ос­вен Аллах опрощава греховете? – и не упорстват в своите деяния, знаейки,..“ (Ал-и Имран, 3: 134-135)

Вярващият трябва да се отвращава от злините и греховете, и да обича добротата. Да иска за другите, това което иска за себе си. Това, което вижда, че не е подходящо за него, не трябва да го смята подходящо и за другите.

Не трябва да преследва недостатъци­те на хората, а да се занимава със своите. При похвала не трябва да не се възгордява, а да бъде смирен. Винаги трябва да оценя­ва това, което притежава и да благодари на Аллах Теаля за благата, с които го е дарил.

Пратеника (с.а.с.), казва:

„Най-добрият сред вас е онзи, от който хората очакват само добро и са сигурни, че няма ди ги сполети неговото зло.“ (Мус­лим