Науката! Каквобешетя?…

„Инна лилляхи ве инна илейхи раджиун – Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме“ – каза той до надгробната плоча, после въздъхна тежко и потъна някъде дълбоко – там, в миналото.

Първият му учител, човекът, който беше предал любов в сърцето му към науката и тази свята религия, вече четвърт век лежеше в обятията на черната земя. Въпреки изминалите дълги години той все още усещаше в сърцето си сладостта на ония прекрасни часове, прекарани заедно с него пред разтворената книга.

Науката! Какво беше тя? Красива реч, с която ораторите показваха познанията си пред „обикновените“ хора, или обич, скромност и искрени дела, с които човек се надяваше да спечели както този свят, така и отвъдния?

Познанията на онези, „старите ходжи“, а и изобщо на тяхното поколение, от което бяха останали много малко хора, бяха доста оскъдни… Да, но защо днес заемаха толкова голямо място в сърцата на хората?

Тук се сети за ценните думи на имам Газали (рахимехуллах), който е казал: „О, човече! Учен си дотолкова, доколкото практикуваш знанията си. И твоите познания се простират дотам, докъдето обществото и самият ти имаш полза от тях!“.

Сега осъзнаваше, че онова, с което си спомняше за „старите ходжи“, не бяха познанията, които беше наследил от тях, а тяхното отражение в морала и искрените им дела. Тук пак се върна към Газали, онзи велик учен, вложил живота си във „Възраждането на религиозните науки (Ихяу улюм-ид-дин)“, там, където казваше:

„Всички хора са в загуба, освен учените сред тях;

И те са в загуба, освен практикуващите знанията си сред тях;

И практикуващите са в загуба, освен искрените сред тях;

А искрените…, и те са в голяма опасност, ако не се предпазят от възгордяване и надменност (кибр)!“.

Джемал Хатип -Експерт отдел „Издателство“

Списание МЮСЮЛМАНИ