Имам-и Азам Ебу Ханифе

Имам-и Азам Ебу Ханифе е личност, която заслужава особено голямо внимание, тъй като голям процент от мюсюлманите по света следват неговия мезхеб. Той е Нуман ибн Сабит ибн Зута ет-Тейми, ел-Куфи. Прозвището му е Ебу Ханифе, което означава „Баща на Ханифе“, но той не е имал дъщеря с такова име, а имал само един син – Хаммад. Съществуват различни тълкувания на прозвището му, но ние няма да се спираме на тях.

Дядо му Зута бил роб на племето на Теймуллах ибн Салебе и когато приел исляма, го освободили. Баща му Сабит се ражда мюсюлманин.

Роден е в град Куфе, в днешен Ирак, през осемдесета година по хиджри, по време на управлението на Абдулмелик ибн Мерван. Документирано е, че в началото на младините си е започнал да търгува с платове и коприна. Това било неговото занимание, докато Аллах не го срещнал с имам еш-Шаби. Tози виден учен забелязал у младежа проницателност, остроумие и капацитет и го насочил към науката. Така той започнал да изучава ислямските дисциплини и да посещава уроците на своя бъдещ шейх Хаммад ибн Ебу Сюлейман. След това се обучавал и при други видни шейхове като: Ата ибн Ебу Рабах, Амр ибн Динар, Мухаммед ибн Шихаб ез-Зухри. Учил е също при Хишам ибн Урве, който е от табиун, и се срещнал със сахабии като Енес ибн Малик, Абдуллах ибн Ебу Евфа, Сехл ибн Саад ес-Саади и Ебу Туфейл Амир ибн Василе.

След като умира неговият шейх Хаммад, Ебу Ханифе заема мястото му в джамията и започва да преподава. Около него се събират много ученици, които в бъдеще поставят основите и доразвиват неговия мезхеб. Той се ангажирал предимно с преподаване и даване на фетви. Въпреки огромните му познания не било негов приоритет да пише книги или да събира хадиси, както са постъпили много от учените в тогавашните времена. Известни са два негови труда по акаид (убеждение): „Фикх-ул-ек- бер“ и „ел-Алим ве-л-мутеаллим“.

Имам-и Азам Ебу Ханифе е подготвил едно здраво и силно поколение, което да продължи неговата мисия. Оставил е след себе си велики учени като Ебу Юсуф, който става върховен съдия; ислямските правоведи (факихи) имамите Зуфер и Мухаммед еш-Шейбани.

 Ебу Ханифе бил богат и много щедър. Не жалел и последните си дирхеми заради исляма. Един ден забелязал, че най-добрият му ученик Ебу Юсуф отсъства. На другия ден го видял и го попитал защо не е бил на уроци. Той му отвърнал, че баща му го изпраща един ден от седмицата да работи на пазара като хамалин, за да помага за прехранването на семейството. Тогава Ебу Ханифе отишъл при баща му и му предложил да не го изпраща на работа, а синът му да идва на уроци и той да му плаща съответната надница. Тогава баща му се съгласил и така Ебу Ханифе възпитал един от най-видните ислямски учени.

Както всеки учен, и Ебу Ханифе бил подложен на изпитание от страна на халифа, който искал да го назначи за съдия на Куфе, а той отказал. Тогава халифът Мерван ибн Мухаммед, който е последният омеядски халиф, наредил да му ударят сто и десет камшика. Независимо от това, той пак отказал, осъзнавайки голямата отговорност. По-късно, по време на Абба- сидския халифат, отново бил подложен на същото изпитание, когато халифът Ебу Джафер ел-Мансур го потърсил и поискал да го назначи за съдия, но имамът пак отказал. Тогава халифът се заклел, че ще го назначи, а Ебу Ханифе се заклел, че няма да приеме поста. Тогава халифът му рекъл: „Не виждаш ли, емирът на вярващите се закле?“. А той му отговорил: „Халифът е в състояние да откупи клетвата си!“. Ядосан на този отговор, халифът наредил да го затворят в затвора в Багдад, където и умира през 150 г., през месец реджеб.

Споменава се, че когато имам Ебу Ханифе усетил, че наближава краят му, направил седжде и в това положение отдал душата си. Починал на седемдесет години. Погребан е в гробищата Хайзеран в Багдад. Аллах да се смили над тази велика личност, която и до днес споменаваме и се възползваме от неговата наука. Аллах да го дари с висините на дженнета.

Мухаммед Камбер - имам, член на ВМС

Публикация от списание "Мюсюлмани" брой 02, 2018 г.