Имат ли място правата на човека в исляма?

"За едни хора ислямът най-добре установява човешките права, а за други те са несъвместими с тази религия. Тази тема се разглежда както контекстуално, така и нормативно. Полемиките произлизат от това, че невинаги действията и поведението на мюсюлманите са идентични с нормативните учения на исляма", каза д-р Ариф Абдуллах, ръководител на Научно изследователския център към Висшия ислямски институт на дискусия "Имат ли място правата на човека в исляма?". Тя бе организира на от сайта "Маргиналия" във Философския факултета на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В дискусията модерирана от Емил Коен, журналист участваха доц. Михаил Иванов, проф. Владимир Градев и д-р Ариф Абдуллах.
"Много често действията на мюсюлманите, а и на религиозните хора като цяло, си противоречат с нормативните текстове и догми. Има две големи универсално установени ядра, които можем да използваме като базов критерий, към който да поставим определени проблеми в исляма, свързани с човешките права. Първото ядро е свободата, а второто – достойнството на човека" , посочи д-р Ариф Абдуллах. По думите му правилният подход за установяване доколко ислямът и всяка друга религия или идеология зачитат човешките права е да бъде анализирана концепцията за свободата и човешкото достойнство на тези религии и идеологии. Всичко друго остава обстоятелствено, контекстуално.
Концепцията за свобода в исляма д-р Абдуллах посочи, че Франц Роузентал (1914-2003) в своя голям труд от 1960 г. „Мюсюлманското понятие за свобода” разглежда въпроса има ли свобода в ислямската религия. Той достига до извода, че в текста на Корана никъде не съществува арабското съществително „хуррийа”, което значи „свобода”. Такава дума в Корана няма. Има обаче коренна морфема – „х-р-р” на арабски, която означава „физическа или социална свобода,” или „освобождаване от недостатъци и дефекти в себе си”. В Корана се говори за „тахрир” – „освобождаване”, процесът за освобождаване на роби в исторически план. Коранът налага няколко наказателни аспекта, при които за изкупление на греха се изисква да бъде освободен роб. Следователно този физически и социален  аспект на свободата и робството заляга още от самото начало в Корана.
Нещата не спират тук. Отвъд това Коранът говори за интелектуална и спиритуална или метафизична свобода, която се изразява със страдателното причастие „мухаррар” – „освободен”. В контекста на обет, даден от съпругата на Имран – майката на Мерием, Дева Мария – тя казва: „Господи, посветих на Теб това, което е в моята утроба, за да бъде освободено”, т.е. посвещавам това дете, за да бъде свободно, служейки на Теб, Господи. В българския превод виждаме, че страдателното причастие „мухаррар”, т.е. „освободен” е трансформирано в глаголна конструкция – „за да служи на теб”, която синтактически функционира като аргументно обстоятелствено изречение. Този превод, който не е базиран на коренната морфема „освобождавам”, е интересен и може да бъде разбран като метонимия, която изразява резултата от действието, което го обуславя, т.е. „за да служи на теб” и по този начин „да бъде свободно”. Следователно Коранът нормативно говори за интелектуална и за физическа свобода.
"Учените достигат до извода, че дори интелектуалната свобода, която Коранът подчертава, е много по-важна от физическата, тъй като при интелектуалното робство се поробва не само мисълта, но и душевността на човека. Затова във важен исторически момент на мединското мултирелигиозно общество, Коранът недвусмислено заявява: „Няма принуда в религията", посочи ръководителя на НИЦ към ВИИ.
"Ние сме потиснати от насилието в света през последните 10-20 години. Не бих казал, че то се извършва само от хора, които декларират, че го правят в името на исляма. Но не можем да не си задаваме въпросите, свързани със събитията в Близкия изток (в Сирия и Ирак), където виждаме много жестока война. „Ислямска държава” носи знамето на Исляма и знака на Мохамед. От другата страна са другите, противниците, включително и мюсюлмани. Тези примери навяват тъга, но има и случаи, които всяват оптимизъм",каза доц. Михаил Иванов. Той дава за пример Малала Юсуфзай, която получи Нобелова награда за мир. Това е пакистанско момиче. От много малка, следвайки примера на своя баща, се бори за правата на момичетата мюсюлманки да учат. Дълбоко религиозна е, както и майка й. В първото знамение, което е получил Мохамед, се казва: „Чети, чети, чети…”. Това е дадено в Корана. Тоест според Корана Мохамед (и Аллах, който му дава тези знамения), смята, че както мъжете, така и жените, трябва да се образоват. Това е първото. Но талибаните не са съгласни и, развявайки „знамето на исляма”, решават да я убият. Тя като по чудо оцелява. Оттук нататък е посветила своя живот, заедно с баща си, със семейството си и близки хора, на образованието на всички деца по света.

Целия материал може да прочетете  от тук.

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.